![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Какво? Искаш да кажеш, че изпълняват всички ритуали наопаки?
- Да. Или може би Далай Лама и неговата банда ги правят наопаки, а изповядващите бон още отначало са ги изпълнявали както трябва. Кой знае? Питай Антон. Дори свастиките им са извити в противоположната посока на будистките - точно както нацистките свастики.
В този момент тя започна:
- Значи и в Тибет има свастики? Мислех, че са индуистки символ.
- Всички използват свастиките. Те са индуистки и будистки символ. С „Трибюн" нещата май не вървят добре, след като кореспондентите им не знаят дори това...
Сега отново я гледаше презрително, с такова обвинително и враждебно изражение, че я накара да се сепне и да се запита какво му има на този човек? Дали няма нещо общо с институциите, може би я презира, защото работи във фирма, защото е журналистка във вестник, който е голямо акционерно дружество? Той се е борил сам, самотна фигура, поемаща невъобразими рискове заради онова, което смята за своя работа. И то в продължение на толкова години, че тя се запита дали не е започнал да мрази всички, които следват някаква официална линия и са си нахлузили ярема на някоя организация? Нямаше съмнение, че Адамс беше отцепник и сега Нанси разбираше, защо Кришна не го харесва. Беше прекалено променлив. Понякога беше истински герой, вежлив, самоуверен, а после се държеше като... пияница или самотна душа, очевидно саморазрушителен или разрушаващ всичко около себе си. Всичко и най-вероятно и всички, помисли си тя и потрепери на седалката.
Джек взе възглавницата от седалката си и я пъхна зад тила си.
- Така, аз ще гледам да поспя... Слънцето ще изгрее след няколко часа. Не си сваляй колана. Над Хималаите има много въздушни ями. Малък самолет като този може да пропадне за секунди няколкостотин метра. Виждал съм хора да си трошат вратовете в тавана на кабината...
- Много мило, че си се загрижил - подхвърли тя.
- Просто е - ако си строшиш врата, няма да си получа парите - обясни той грубо и отново с някакво гадно чувство за хумор. После затвори очи.
Нанси се вторачи през илюминатора в мрака, докато под нея се разстилаха светлините на Делхи.
28
В сумрака на джунглата заместник-игуменът оглеждаше подозрително Антон и зададе въпроса отново, за да е сигурен, че белият човек го разбира.
- Пристигнали сте със самолет в Лхаса преди четири месеца?
Херцог кимна. Сега се беше поуспокоил и отворил очи. Сънищата бяха изчезнали. Той виждаше джунглата наоколо, чуваше тракането на зърната на броениците и мърморенето на монасите, които се молеха. Знаеше, че този възрастен мъж пред него е лама, и усещаше, че е уплашен.
- Да - потвърди. - Щом казваш, че сега сме в седмия месец, да, преди четири месеца.
Заместник-игуменът въздъхна облекчено. Най-сетне в думите на белия човек имаше някакъв смисъл. Беше хапнал малко, пил вода и сега гласът му беше по-силен, а мислите по-свързани. Въпреки това твърдението му беше нелепо. Не може да е бил в Шангри Ла. Говорейки високо и бавно, защото знаеше колко с крехък разумът на белия, заместникът на игумена продължи да пита:
- Защо си дошъл в Пемако?
- Всичко, върху което съм работил, ме накара да повярвам, че най-накрая имам ясна представа къде трябва да търся... - белият човек получи пристъп на кашлица, преди да продължи отново. - Чрез процеса на триангулация, основавайки се на разказите на моя баща, на десетилетното ровене в прашните библиотеки на стотици хималайски манастири и на хилядите часове, прекарани в разговори с гурута и монаси, аз успях да стесня кръга на търсенето до високите южни котловини на Пемако, които се отварят към широката долина на Цангпо.
- Откъде си толкова сигурен?
- Всички доказателства сочат към Пемако, но накрая, за да бъда съвсем сигурен, се допитах до Оракула. В едно от най-недвусмислените предсказания, които някога съм получавал, той ми нареди да отида.
Заместник-игуменът го погледна недоверчиво.
- И значи заряза всичко? Работата си, нали каза, че си журналист?
- Моята работа е да пътувам и да проучвам разни истории. Изобщо не съм планирал да отсъствам толкова дълго. А и миналият ми живот е твърде обикновен - просто подготовка за това последно пътуване. Не ме интересува какво мислят - това е краят. Не давам пет пари за вестника, не давам пукната пара за миналия си живот.
- Сам ли пътуваше?
- Не, с един тертон13, лама на име Туптен Джинпа. Бях го наел, за да ми помогне да открия вратата. Бях решил да не взимаме шерпи, затова сами си носехме припасите. Изучавал съм тантрическите практики, така че мога да оцелявам с шепа цампа14 дори когато трябва да понасям големи физически натоварвания...