Чудовището от Флоренция
- Автор: Престон Дуглас, Специ Марио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чудовището от Флоренция». Краткое содержание книги:
Процесът породи паника и ужас сред следователите. След като самият прокурор обяви невинността на Пачани, селянинът със сигурност щеше да бъде оправдан, което щеше да унизи и притесни полицията. Нещо трябваше да се направи — и с това беше натоварен главен инспектор Микеле Джутари.
Шест месеца по-рано, в края на октомври 1995 година, главен инспектор Джутари седеше в слънчевия офис с изглед към река Арно, близо до американското посолство. Той беше поел разследването на Чудовището от главен инспектор Перуджини, който замина за Вашингтон. Squadra Anti-Mostro беше разформирована, тъй като случаят се смяташе за разрешен, но скоро Джутари я събра отново. Междувременно той се зае с херкулесовската задача да изчете всички документи по случая, които бяха десетки хиляди и включваха разпити на очевидци, експертни доклади и технически анализи, както и протоколите от всички съдебни заседания. Освен това се разрови из кашоните с доказателства, проучвайки всичко, което беше събрано от местопрестъпленията, независимо колко незначително изглеждаше.
Главен инспектор Джутари откри много необяснени улики и нерешени загадки. Накрая стигна до съдбовния извод, че случаят не беше разрешен напълно. Никой, дори Перуджини, не беше разгадал ужасяващите му размери.
Микеле Джутари беше сицилианец от Месина, енергичен и изразителен, обещаващ романист и познавач на заплетените конспиративни теории. Захвана се със случая, лапнал половин „тосканска“ пура в ъгъла на устата си, вдигната яка на палтото, зализана назад дълга, гъста, блестяща черна коса. Приличаше поразяващо на Ал Пачино във филма „Белязания“ и наистина имаше нещо кинаджийско в поведението му, стилно и ентусиазирано, сякаш играеше пред камера.
Докато Джутари преглеждаше материалите, той откри важни пропуснати улики, които, според него, показваха наличието на нещо далеч по-зловещо от самотен сериен убиец. Започна с твърдението на Лоренцо Нези, че в неделя вечерта е видял Пачани заедно с някой друг в червена кола (която всъщност е била бяла), на километър от мястото на последното убийство. Джутари започна разследване на тази загадъчна личност. Кой е той? Какво е правел в колата? Участвал ли е в убийствата? Разкривайки истината, реалната истина, главният инспектор несъмнено си правеше огромна услуга. Перуджини беше използвал Чудовището като средство да напредне в кариерата и Виня скоро щеше да направи същото. По случая имаше ужасно много работа.
Сега, шест месеца по-късно, наближаващото оправдаване на Пачани заплашваше да провали всички теории и грижливо изготвени планове на главен инспектор Джутари. Той трябваше да направи нещо, за да смекчи вредата. И разработи план.
Сутринта на 5 февруари 1996 година в продължение на четири часа главният прокурор Пиеро Тони обобщаваше случая. „Делото срещу Пачани — заяви той, — не съдържа никакви доказателства, улики или факти. Няма никакви части от пистолета, които да го свързват с престъпленията, никакви патрони, подхвърлени в градината, не могат да го уличат, на нито един свидетел не може да се вярва“. Нямаше нищо. Според Тони основата на обвинението оставаше без адресат: следователите по никакъв начин не бяха обяснили как прословутият пистолет берета двайсет и втори калибър от убийствата през 1968 година се беше озовал от сардинския клан в ръцете на Пачани.
— Половин улика плюс половин улика — избухна Тони, — не прави цяла улика: получава се кръгла нула!
На 12 февруари адвокатите на Пачани просто нямаше какво друго да добавят. На следващия ден Фери и колегите му съдии се затвориха в залата си да решат.
Същия следобед главен инспектор Джутари облече черното си палто, вдигна яката, лапна половинката „тосканка“ и събра хората си. Немаркираните им коли се изстреляха от полицейския щаб и се отправиха към Сан Кашиано, където обградиха къщата на Марио Вани — бившия пощальон, който на първия процес на Пачани не спираше да повтаря, че двамата с Пачани са просто „другари по чашка“. Джутари и хората му арестуваха Вани и го вкараха в полицейската кола, без да оставят горкия човек дори да си вземе изкуственото чене. Те заявиха, че Вани е „другият човек“, когото Лоренцо Нези беше видял в колата. Обвиниха го, че е съучастник на Пачани в убийството.