Галапагос [bg]

— Ти си пиян! — извикал *Зигфрид.

— Какво от това? — учудил се капитанът. — Аз съм просто един клоун.

Случайно увреденият му от коняка мозък го карал ужасно да се съсредоточи в себе си. Не можел изобщо да си помисли за чуждите страдания из потъналия в мрак, порутен от взрива град в далечината.

— Знаеш ли какво ми каза един от собствените ми моряци, когато се опитах да му попреча да открадне компаса, Зиги? — продължил той.

— Не — отговорил *Зигфрид и отново започнал да танцува.

— „Махай се, клоун такъв!“ — рекъл капитанът и избухнал в неудържим смях. — Осмели се да каже това на един адмирал, Зиги. Щях да го обеся на реята — хлъц, — ако някой — хлъц, — не я беше откраднал — хлъц. На зазоряване — хлъц, — ако някой не бе откраднал зората.

Между другото понякога и в днешно време хората страдат от хълцукането. И все още не усещат хълцукането и не могат да го овладеят. Често ги чувам как хълцат, неволно свивайки глотиса си, вдишвайки въздух на пресекулки, когато лежат по широките бели плажове или газят из сините лагуни. Може да се каже, че сега хората дори хълцат повече, отколкото преди милиони години. Според мен това е свързано не толкова с еволюцията, колкото с факта, че повечето от тях гълтат суровата риба, преди да са я сдъвкали достатъчно.