Душата на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Душата на звяра». Краткое содержание книги:
Гласуването на Закона за Породите наближава. Работата на Киова е да наблюдава Аманда, дъщерята на президента — да гледа, но да не пипа.
За мъж, който няма нищо, Аманда Мейрън е утоляване на глада, който го измъчва, сбъдването на всяка негова мечта — неща, в които никога не е смеел да вярва. Това, което чувства към нея, е повече от похот, повече от любов. Тя вдъхва живот в коравото му сърце, разтапя леда, който го защитава цял живот, и докосва част от него, за която е мислил, че е умряла заедно с душата му.
Беше като сцена от кошмар.
Аманда беше вързана в един гинекологичен стол, краката й бяха пристегнати с ремъци, а ръцете и китките й обездвижени отстрани. Между разтворените й крака доктор Грей работеше бавно, докато доктор Мартин наблюдаваше един монитор, прикрепен към камерата, която очевидно беше в отвора на утробата на Аманда.
Киова изръмжа и привлече вниманието им, като накара Елизабет и Меринъс да се втурнат между него и доктор Грейс.
— Аманда! — Той тръгна към половинката си, бързо освободи ремъците на ръцете й и се наведе над нея. — Дръж се за мен — помоли мъжът, когато тя изкрещя името му. — Дръж се за мен, бейби. Кажи една дума и ще спрат. Аз ще ги накарам да спрат.
На Аманда не й достигаше въздух, лицето й се набразди от сълзи, когато ръцете й се обвиха около раменете му в отчаяна хватка.
Тя изкрещя отново, гърбът й се опита да се извие, но ремъците през кръста и гърдите й я държаха здраво за стола.
— Аманда не е в опасност. — Елизабет бе застанала до него сега. — Следим всичките й жизнени показатели. В мига, в който организмът й покаже някаква опасност, ще спрем.
Киова тръсна глава. Не искаше да слуша.
— Сперматозоидите се опитват да оплодят яйцеклетката, която се отдели. Има малка хормонална бариера или щит, който ги блокира. Предпазва я от оплождане. Но бариерата е слаба. Други хормони се освобождават в кръвта й и засилват възбудата. Ето това причинява болката. Не е защото ти я докосваш… — продължи Елизабет, — а разгонването настоява за още сперма, за по-голяма сила, която да пробие щита. Доктор Грейс се опитва да улови малко количество от хормона в даден момент, за да не се отслаби щита прекалено много и да се справи с натиска срещу него. Това отслабва сперматозоидите, Киова. Пречи им да достигнат яйцеклетката. Само минимално количество от тази сперма е жизнеспособна, така или иначе, заради променените гени. Ето защо разгонването изисква полово сношение. По-голямо количество от сперматозоидите ще разкъса тази бариера. Това е пробив, ние не можем да го спрем. Беше цяло чудо, че Аманда дойде в лабораторията по това време. Доктор Грейс веднага откри промяната в кръвта, след проучванията, които е направила на моята и на Меринъс. Това може би е онова, което сме чакали…
Гласът бе заглушен от пъшканията и сподавените викове на Аманда. Тялото на младата жена беше обилно изпотено, кожата й бе студена и бледа. Тя потръпна в прегръдките на Киова, а след това се опита да се извие в агония, когато риданието й отекна около него.
— Обичам те — прошепна мъжът в ухото й, неспособен да сдържи думите, неспособен да спре мъката, която разкъсваше сърцето му. — Позволи ми да прекратя това, Аманда. Позволи ми да те отведа оттук.
— Не! — изпъшка тя и ноктите й се забиха в раменете му, когато тялото й бе разтърсено от конвулсивни тръпки. — Трябва. Заради двама ни, Киова.
— Почти приключихме, Аманда. — Гласът на доктор Грейс пресекваше и Киова ненавиждаше това. — Само още малко.
— Жизнеспособните сперматозоиди почти се изтощиха — съобщи доктор Мартин. — Веднага след като приключите, вадете камерата. Ако останалите успеят да пробият, значи такава е Божията воля.
Божия воля. Проклятие на природата.
Киова стисна зъби, когато Аманда изкрещя отново в агония.
— Целуни ме, Киова — проплака тя. — Моля те, мразя това. Мразя да звуча така. Накарай ме да спра.
— О, Господи! Миличка… — Устните му покриха нейните, езикът му се плъзна дълбоко във вътрешността, когато тя го посрещна с отчаяние, което разби сърцето му.
Устните й засмукаха езика му и той вкуси освободилия се хормон, като изпълни устата й с него и й даде това, от което тя се нуждае. Киова заглуши писъците й, притисна я към гърдите си и направи всичко възможно да я утеши в момент, в който не искаше да направи друго, освен да убие тези, които й причиняваха страдание.
— Боже мой! — Гласът на доктор Грейс беше възторжен. — Боже мой! Доктор Мартин, погледни това. Виждаш ли промяната? Това е нов хормон. Господи, ще дешифрираме това!
На Киова не му пукаше какво правят. Аманда го целуваше, сякаш животът им зависеше от това, и въпреки че все още се свиваше и потръпваше от болка, поне агонизиращите викове бяха стихнали.
Аманда спеше. Най-сетне. Часове по-късно, Киова я отнесе в колибата, положи я внимателно в леглото, което бяха споделяли двамата, и я покри грижливо със завивката. Най-после бе успяла да избяга от болката по единствения начин, по който можеше. Беше припаднала.