Гондолата на времето

— Признавам, че бях малко объркана, но се дължеше на горещината — казах, все още треперейки. — Веднага след като си тръгнахте, осъзнах, че съм се припознала.

— Как ти беше името? — попита ме Матиас със срамежлива усмивка.

Поех си дълбоко въздух.

— Ана. А ти си Матео Тасини, нали така?

— Ти си запомнила! — Той засия срещу мен.

— Може би се дължи на усещането, че те познавам от цяла вечност.

За миг Матиас онемя.

— О! — възкликна, изчервявайки се. — Това... ме радва.

Потиснах гузната ми съвест и му се увесих на ръката като дългогодишен приятел. В момента той и родителите му бяха единствената застраховка живот, която имах. Докато бях с тях, не трябваше да се притеснявам, че на следващия ъгъл можеха да ме ликвидират. Освен това все още се чувствах слаба от преживяната уплаха, така че се радвах да се придържам за ръката на Матиас още известно време.

— Тази котешка маска... струва ми се, че съм я виждал и преди — каза замислено Матиас на път към стълбите.

Изненадах се.

— Наистина ли? Кога?

— Трябва да е било много отдавна, иначе щях да си спомня.

Сетих се за глупавата бариера и дори не се опитах да му кажа, че е било само преди няколко седмици. Поне от моя гледна точка.

— Вероятно много хора се разхождат с такива котешки маски — казах вместо това.

Той сякаш размишляваше.

— Всъщност струва ми се, че съм те виждал и преди.

— Да, така е. Днес следобед.

— Не, преди това.

Матиас се спря и се увери, че родителите му бяха избързали напред и не можеха да ни чуят.

— Докато седяхме в лодката, изведнъж ме обзе чувството, че вече съм те срещал. Казах го на родителите ми, но те не искаха и да чуят за това.

Това ме смая и едновременно зарадва. Явно тоталната забрава не работеше винаги. В мен напираше желанието да му разкажа всичко, но когато отворих уста, както можеше да се очаква, не излезе нито думичка.

Разочарована трябваше да отбележа, че бариерата все още работеше безотказно.

— Ти си толкова мълчалива — каза той.

— О, това е заблуда. — Смених темата. — Исках да те попитам с какво се занимава семейството ти.

— Баща ми се занимава с търговия на антики, това е една много доходна работа.

Бях изумена, че Хайнрих Таселхоф практикуваше подобна професия, както в стария си живот. Някои неща въпреки всичко оставаха у хората, които биваха транспортирани против волята им в миналото. Като имената. Юлиане бе станала Джулия, Хайнрих бе станал Енрико, а Матиас — Матео.

— Майка ми се занимава много с астрология — продължи Матиас. — Нейните предсказания често са невероятно точни. Майка ми успя да познае дори за дожаресата*.

* Съпругата на дожа. — Бел. прев.

Това беше също толкова невероятно. Дори и при нея бяха останали следи от стария живот. В бъдещето Юлиане се хвалеше с това, колко добре познава историята на Венеция. Тези несъзнателни спомени можеше да ги улавя тук, в миналото, и да продава хороскопи на хората. При което прогнозите й не идваха от звездите, а от дълбините на нейното подсъзнание.