Вихрушка

— От колко години работите?

— Три или четири години, не помня точно, ваше превъзходителство, пише го в картона ми. Може и да са пет, не помня. Трябва да го има в картона ми, ваше превъзходителство. Около четири години, и работя много, и ще ви служа предано.

— САВАМА поема Вътрешното разузнаване. Отсега нататък ще докладвате на мен. Искам копие от докладите ви, откакто сте започнали работа.

— Иншаллах, ваше превъзходителство, но аз почти не мога да пиша, пиша много лошо и негово превъзходителство Фазир никога не искаше писмени доклади — излъга невинно Сюлейман.

Зачака мълчаливо и запристъпва от крак на крак, правеше се на тъп. „И САВАК, и САВАМА — всички са лъжци и най-вероятно тъкмо те са уредили убийството на господаря ми. Проклети да са — тия кучета развалиха плана на господаря. Лишиха ме от идеалната ми работа! Идеалната ми работа с истински пари, истинска власт и истинско бъдеще. Тези кучета са крадци, те ми откраднаха бъдещето и сигурността. Сега нямам нито работа, нито определени врагове на Бога, които да убия. Няма бъдеще, няма сигурност, няма защи… освен… Освен ако не използвам ума и уменията си, за да продължа оттам, където беше спрян моят господар!

Копелета мръсни! Защо не? По Божията воля той е мъртъв, а аз съм жив, той е жертва, а аз не. Защо да не направя още екипи? Знам техниките на господаря и част от плана му. Още по-добре ще е да претърся къщата му и да опразня сейфа в мазето, за който той така и не разбра, че знам. Дори и жена му не знае за него. Сега, когато е мъртъв, би трябвало това да стане лесно. Да, и по-добре да го направя тази вечер, да стигна там пръв, преди тези презрени лайнари. Какви ли богатства би могъл да съдържа — трябва да съдържа! — този сейф? Пари, документи, списъци — господарят обичаше списъците, както кучето — лайна! Огън да ме гори, ако в този сейф няма списък на останалите от Група Четири. Нали покойният ми господар се мислеше за днешния Ал Сабах! Защо да не бъда аз вместо него? С убийци, истински убийци, които вече не се боят от смъртта и се стремят да станат светци, което ще бъде техният гарантиран пропуск за рая…“

Едва не се изсмя на глас и се оригна, за да прикрие смеха си.

— Извинете, ваше превъзходителство, не съм добре, може ли да си вървя?

— Къде държеше полковник Фазир документите си?

— Документи ли, ваше превъзходителство? Да пукна, ваше превъзходителство, но какво би могъл да знае човек като мен за документи? Аз съм прост агент, докладвах му и той ме отпращаше най-често с ритник и ругатни — ще бъде страхотно да работя за човек като вас. — Той зачака търпеливо. „Какво би искал Фазир да направя сега? Определено да бъде отмъстено за него, което ясно означава да се премахне Пахмуди, който е отговорен за смъртта му, и това куче, което се осмелява да седи на бюрото му. Защо не? Но не и преди да изпразня истинския сейф.“ — Моля ви, мога ли да си вървя, ваше превъзходителство? Червата ми са препълнени, пък и страдам от оная, паразитната болест…