Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Епидемия в рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Епидемия в рая [bg]

Электронная книга - «Епидемия в рая [bg]». Краткое содержание книги:

Зловещ престъпник успя да извърши немислимото, като уби известни обитатели на Ада. Може да е невероятно, но не е невъзможно. Сега заплаха грози и Рая… Ала Раят не е такъв, какъвто го рекламират! Малко население, много правила, бюрокрацията процъфтява, а обитателите си умират от скука. Не! Всъщност те вече са умрели… Но ангелите започват да изчезват безследно, оставяйки след себе си само шепа пера… Временно управляващият небесните селения архангел Гавраил е в паника, а в Рая полиция няма. Той е принуден да свие криле и да помоли за помощ от Ада. Единственият, който има опит в предотвратяването апокалиптични проблеми, е Калашников. Инспекторът от адската полиция е командирован в Рая, за да разкрие мистерията с липсващите ангели. Докато бившият руски офицер се опитва да свикне с убийствената за него обстановка и да прецени що за стока са обитателите на Небесната канцелария, хилядолетен заговор заплашва да разруши равновесието във Вселената.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 127
Перейти на страницу:

— Петрович… отдавна искам да те питам — каза Меринов и блъвна алкохолни пари от устата си. — Ти от какъв зор не даде птиците си на санитарите, кажи де? Разбираш ли какво може да се случи сега заради твоята алчност?

— Алчност ли? — разлюти се Петрович. — Ти си говедо, Меринов. Някой изплати ли ви компенсация? На! — Завря той в носа на милиционера загрубелия си среден пръст. — Дойдоха при нас от Москва тези кретени с маски, изловиха кокошките и ги изгориха: олеле, има епидемия, олеле, има птичи грип, мамка им мръсна! Някои имаха по три кокошки, а други по петдесет, а те изловиха всички, за да ги изгорят, и обявиха карантина. Взеха и моите десет кокошки. А аз ходех на пазара да продавам пиленца и вземах по някоя пара… Двете последни ги държах отделно — един петел и една страхотна кокошчица… легхорн… Щях да ги разменя за четирийсет пилета.

— Ясно — завъртя глава участъковият и изпи още една водна чаша алкохол. Водката вече не изгаряше гърлото му и я поглъщаше като обикновена вода.

— И трябва да знаеш, началство — продължи Петрович, — че тези птици не бяха болни… И затова ги скрих в мазето, на тайно място, сложих клетката им зад кацата. А моето мазе е като скривалище, капакът му е покрит с чердже и те тъй и не ги намериха. Мислех си, че като се поуспокоят нещата, моите легхорни ще ми наплодят нов курник… защото породата е… чуваш ли какво ти казвам… Много е скъпа, мамка му мръсна…

— Ти си тъпанар, дядо — каза уморено участъковият. — Затри и себе си, и мене. Птиците ти са били болни, анализът на кръвта и на перата им показа това в лабораторията в Дмитров. Знаеш ли какво означава инкубационен период?

— Не — изуми се от сложния израз Петрович.

— Има си хас да знаеше — допи най-спокойно водката Меринов. — Това означава, че вирусът си седи вътре и зрее, а сетне поразява организма. Още два дни и тези птици също щяха да пукнат, а може би и ти заедно с тях. Ето до какво доведе желанието ти да „наплодиш пиленца“. Всички постъпиха като хората. Дойде санитарно-епидемиологичната инспекция и те дадоха кокошките си, защото цяла Русия беше пощуряла, че в Дмитровски район е избухнала епидемия. А ти си мислил само за едно — как да си натъпчеш джобовете. Щяха да ти платят и компенсация, просто трябваше да почакаш.

— Да почакам ли? — озверя Петрович. — Аз и досега чакам Гайдар да ми изплати сто тугрики12, които изгоряха в спестовната каса. В правителството много си ги бива да обещават, ама когато трябва да свършат нещо, никакви ги няма. Нищо, рано или късно Гайдар ще ми падне в Ада и тогава ще му извадя душицата.

— Ама Борис Николаевич вече е там — засмя се Меринов. — Иди и му извади душата с памук. Но фактът си остава факт — педалите, които застреляха теб, а сетне и мен, бяха дошли специално за твоите кокошки. Научили са от телевизията, че точно във вашето село епидемията от птичи грип е в разгара си. Трябвали са им болни птици. Взели са трупчетата им. Предполагам, че събитията са протекли горе-долу така. Първо момчетата са очистили твоите легхорни, а сетне явно са инжектирали труповете им с нещо или са изтеглили кръвта им със спринцовка — не съм наясно по тоя въпрос. На мястото на счупената клетка в мазето са останали малко пера, парченца кожа и засъхнали кървави петна, а това означава, че са разрязали птиците още там. И явно са ги опаковали в нещо непромокаемо, тъй като са се страхували да не се заразят.

— Че може ли човек да се зарази от кокошка? — разкиска се Петрович.

— Казах ти, дядо, че си тъпанар — въздъхна Меринов. — И изобщо не гледаш телевизия. Това е вирус, който се предава на човека. Точно затова във вашата затънтена дупка са надошли санитари и телевизията, и точно затова спешно са изгорили всички кокошки, та и вие да не гушнете китката. А пък за причината, по която ония момчета, дето лишиха мен и теб от живота ни, са взели заразените месо и кръв, аз си имам друга версия.

— И Андрюха ми каза същото. Нали така, Андрюха? — Петрович сръга заспалия банкер, който измърмори нещо неразбираемо насън. — Двамата дори ходихме на информационното гише да разпитаме, но ни казаха да седим кротко и да не се тръшкаме, понеже така ни било писано, а те не можели да поправят последствията.

вернуться

12

Тугрик — монголска парична единица — Б.пр.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 127
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)