Милдред Пиърс [bg]

Глава 10

Една сутрин няколко месеца по-късно тя пътуваше с колата от Ароухед заедно с Монти. Той вече беше част от живота й, макар и не чак толкова задоволителна, както й се бе струвало в първите една-две седмици. Първо откри, че голяма част от привличането й към него бе физическо, а това й се струваше обезпокоително. Досега сексуалните й преживявания бяха ограничени, рутинни и скучни, дори в първите дни с Бърт. Тази гореща страстна възбуда, която Монти разпалваше в нея, й се струваше някак срамна; освен това се боеше, че може да загуби контрол над нея и това да повлияе на работата й, която беше започнала да се превръща в целия й живот. Защото въпреки неудачите, гафовете и катастрофите, които понякога я караха да избухва в сълзи, малкият ресторант просперираше. Трудно бе да се каже дали има наистина някакви бизнес умения, но здравият й разум и трудолюбието, което сякаш никога не я напускаше, засега й вършеха идеална работа. Бързо разбра, че продажбите на цели пайове са ключът към всичко останало и упорито продължи да развива тази част от дейността си, докато накрая тя започна да плаща всички разходи, дори й оставаше нещо отгоре, след като изплатеше и надницата на Ханс — пекаря, който нае. Приходите от ресторанта бяха чиста печалба, или щяха да станат веднага щом погасеше дълговете си, които все още бяха отвратително големи. Затова възможността Монти да съсипе безценната й кариера наистина я плашеше.

Освен това усещаше как комплексът й за малоценност, който той събуди у нея в онази първа нощ край езерото, все повече се задълбочаваше. С небрежните си подигравки беше успял да омаловажи успехите й, да ги направи незначителни. За нея ресторантът беше Светият Граал, получен с огромни усилия и жертви, а за него беше будка за пайове. Веда бързо възприе това определение и го съкрати за удобство на „будката“. Монти понякога водеше приятелите си там, представяше й ги и я канеше да седне с тях, но тя забеляза, че са само мъже. Никога не беше виждала негова приятелка, нито член на семейството му. Веднъж неочаквано бе обърнал колата към Пасадена и й беше казал, че иска да й покаже дома си. Тя се притесни от вероятността да се срещне с майка му, но когато стигнаха, се оказа, че нито тя, нито сестра му са у дома, а прислугата си беше тръгнала. Тя намрази огромния задушен палат още от пръв поглед, едва не намрази самия него заради неприятното чувство, което изпита, когато я въведе през задния вход. Нямаше секс онази вечер и той изглеждаше озадачен и обиден от поведението й. У нея нарастваше подозрението, че за него тя беше просто жена от простолюдието — забавна, с хубави крака, ласкава и отзивчива в леглото, но все пак просто жена от простолюдието.