Силата на безмълвието (Следващи уроци на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на безмълвието (Следващи уроци на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Аз изобщо не си направих труда да кажа нещо на полицаите. Чувствах се твърд, студен, стегнат, притихнал.
Влязохме в колата, без да отроним дума. Полицаите дори_ _не се опитаха да ме запитат нещо. Те изглеждаха някак твърде уморени. И ние … отпътувахме.
— Що за номер беше това, дон Хуан? — попитах аз и хла дината в моя глас ме изненада.
— Това беше първият ти урок по безжалостност — каза той.
Дон Хуан отбеляза, че по време на пътуването ни до Гуаймас той ме бил предупредил относно неизбежността на урока по безжалостност.
Призах си, че не съм обърнал внимание, защото смятах, че просто си разговаряме, за да убием скуката.
— Аз никога не разговарям просто ей така — каза строго той. — Запомни това. Онова, което сторих този следобед, имаше за цел да създаде подходяща ситуация за теб, за да можеш сам да преместиш събирателната си точка на онова деликатно място, където съжалението изчезва. Това място е известно като „зоната на безжалостността“.
Проблемът, който магьосниците трябва да разрешат — продължи той, — е, че мястото на безжалостността трябва да бъде достигнато с минимална чужда помощ. Нагуалът подготвя „случката“, но чиракът е този, който премества своята събирателна точка. Днес ти направи именно това. Аз ти помогнах, е, може би малко по-драматично, премествайки моята собствена събирателна точка на специфичната позиция, която ме превърна в един слабоват и непредсказуем в постъпките си старец. Аз не просто действах като стар и немощен — аз действително бях такъв.
Дяволитият блясък в очите му ми подсказа, че той се наслаждава на момента.
— Не беше абсолютно необходимо да правя това — продължи той. — Можех да те тласна да преместиш събирателната точка и без тази жестока тактика, но не устоях на изкушението. И тъй като тази ситуация не ще се повтори никога вече, на мен ми се искаше да узная дали съм спо собен да действам, поне до известна степен, както дейст ваше моят благодетел навремето. Повярвай ми, аз изнена дах себе си толкова, колкото вероятно и теб.
Тези думи на дон Хуан значително ме успокоиха. Нямах проблеми при възприемането на онова, което той ми казваше, и съответно нямах и въпроси, защото разбирах всичко, без да е необходимо да ми пояснява.
Тогава той каза нещо, което аз вече знаех, но не успявах да изложа с думи, защото не можех да намеря най-подходящите слова, за да го опиша, каза, че всичко, което магьосниците вършат, е резултат от преместването на събирателната точка и че тези премествания се направляват от количеството енергия, което магьосниците владеят.
Споменах, че всичко това ми е известно. Дон Хуан отвърна, че във всеки човек се крие по едно огромно тъмно езеро от безмълвно познание, което той може да долови интуитивно. Добави, че аз вероятно го чувствам по-осезателно от един обикновен човек, защото съм тръгнал по воинската пътека.
Каза още, че магьосниците са единствените същества на земята, които съзнателно преминават отвъд интуитивното ниво, усъвършенствайки две трансцендентални области: първата — да възприемат съществуването на събирателната точка, и втората — да карат тази събирателна точка да се мести.
Той изтъкна за пореден път, че най-сложното знание, което владеят магьосниците, е познанието за възможностите ни като възприемащи същества и че същността на възприятията ни зависи от позицията на нашата събирателна точка.
В същия миг започнах да изпитвам невероятно затруднение в опитите да се съсредоточа върху онова, което ми говореше, и то не защото бях уморен или разсеян, а защото съзнанието ми от само себе си бе подхванало игра на предугаждане на думите му. Това беше като че ли някаква неизвестна част от личността ми някъде вътре в мен, която се опитваше безуспешно да намери равностойни думи, за да изрази гласно мисълта. Докато дон Хуан говореше, почувствах, че мога да предвидя как той ще изрази моите собствени безмълвни мисли. С трепет осъзнах, че неговият подбор на слова е винаги по-добър от моя. Но това предсказване на думите му отслабваше концентрацията ми.