Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
Ген. Михов пише в дневника си, че на 6 май — Гергьовден, Калфов е извикан при регентите и му е възложена задачата да предложи евентуална министерска листа. На следния ден регентите уведомяват за този си ход действащия министър-председател Д. Божилов, който заявява, че има пълно доверие в регентите.562 На 8 май българският пълномощен министър в Анкара Балабанов е на доклад при регентите, на които разяснява, че Турция е преустановила износа на хромова руда за Германия. Балабанов заявява, че вече не е сигурен, както по-рано, че Турция няма да се намеси във войната. Съветският пълномощен министър в Турция Виноградов му казва, че те трябва да преговарят с Москва, а не с англо-американците, на което Балабанов изразява своя протест, че Виноградов смята, че въобще българите преговарят с някого. Той също информира регентите за това, което Киселов е съобщил: „Бляк желаел да играе роля като спасител и доброжелател на България.“563
На 12 май се извършват промени в командването на армията. Ген. Трифонов става началник щаб, а досегашния началник щаб — ген. Лукаш, става главен инспектор на войската.564 Михов пише, че на 13 май регентите приемат Калфов, който е направил някои сондажи за правителствена листа, но „държи на цялостна промяна — предлага дребни хора или неудобни хора.“565 Три дни по-късно регентите отново приемат Калфов и Михов пише: „Тоя път той направи едно систематично изложение, с увереност и готовност да се жертвува в тия трудни времена.“566 На 19 май се получава трета съветска нота, в която се казва, че ако не се открият трите консулства, Москва ще преустанови отношенията между двете страни. Регентите нареждат да се съобщи на Кирсанов, че кабинетът е в оставка и че тя няма нищо общо с нотата, а с нея ще се занимае следващият кабинет. Регентите възлагат на Калфов да състави ново правителство. На 22 май регентите отиват в Панчарево с идеята да подпишат указите за новото правителство, но са разочаровани от Калфов, който заявява, че е по-добре да потърсят друг да състави листата. Филов изразява становище, че е възможно Калфов да се е изплашил от съветската нота.567 Михов свързва събитията по възлагането на задачата на Калфов за съставяне на нов кабинет и пристигането на съветската нота с датата 18 май, а не както Филов описва тези събития — на 19 май. Също в дневника си, цитиран по-долу, Първан Драганов пише, че нотата е от 18 май. За 19 май Михов пише, че Божилов писмено е подал оставка и че по-късно същия ден Калфов е имал среща с регентите.568 Вътрешният министър в Божиловото правителство Дочо Христов смята, че една от причините за оставката на кабинета е, че Берлин желае едно предано германофилско правителство. В мемоарите си Д. Христов изказва мнението си, че мандатът е бил даден на Хр. Калфов единствено като камуфлажно действие от страна на регентите, а истинският нов министър-председател на България бил определен отново от Регентския съвет и това бил Иван Багрянов.569
На 20 май Г. Димитров пише в дневника си, че се е обадил на Молотов, който му съобщил, че съветското правителство е изпратило четвърта нота до българското правителство с искане за консулства във Варна, Бургас и Русе, като Москва е заплашила с преустановяване на дипломатическите отношения, ако не се удовлетвори нотата. Молотов още казва: „Ние твърде дълго търпяхме под маската на дипломатическите отношения българското правителство да помага на немците срещу нас. По всяка вероятност в близко време ще скъсаме дипломатическите отношения и ще обявим състояние на война с България. Ние се убедихме, че запазването на тези отношения задържа развитието на антихитлеристкото движение в страната.“570
562
Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 75.
563
Пак там, с. 76.
564
Пак там, с. 79.
565
Пак там, с. 82.
566
Пак там, с. 85.
567
Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 664–665.
568
Михов, Н. Дневник. С., 2004, с. 88–91.
569
Христов, Д. Пред истински демократичен съд бих се оправдал. С., 1991, с. 56.
570
Димитров, Г. Дневник. С., 1997, с. 422.