Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 2 май регентите приемат българския пълномощен министър в Берлин Загоров, който им съобщава, че германците демонстрират голяма увереност в победата, дори по-голяма отпреди. Филов записва в своя дневник трите основни инструкции, които дава на Загоров, за да отстоява пред германците: „1) оттеглянето на германските изтребители от Ниш и София има много лоши политически последици, понеже се тълкува от населението в смисъл, че германците ни изоставят; 2) след като Министерският съвет реши да се възложи борбата с нелегалните на войската, да увери немците, че ще се справим на всяка цена с това движение; 3) да се избягва всичко, което би дразнило русите, тъй като скъсване на отношенията от тяхна страна или обявяване на война, може да създаде много неприятни и нежелателни за германците компликации; ако сегашната отбранителна линия на север не се задържи, Румъния вероятно няма да може да се съпротивлява повече, а идването на русите на Дунава би ни застрашило в гърба, тъй като нашето предназначение, както това ни се потвърди наново онзи ден от главната квартира, е да браним турската граница и Егейското крайбрежие; ние не сме в състояние да образуваме и удържим една таралежова позиция.“550

В началото на май в Германия се намира българска военна делегация. Целта на посещението е българските военни да се запознаят с положението по фронтовете. Германците ги информират, че вермахтът навсякъде се намира в стратегическо отстъпление, което се извършва по план. Ген. Попов пита след като немските войски отстъпват, как се очаква войната да бъде спечелена. На този въпрос ген. Варлимонт отговаря, че това е известно само на Хитлер и ограничен кръг приближени до него. Както пише ген. Ив. Попов: „Вероятно ген. Варлимонт правеше алюзия за готвената от германците атомна бомба около фиордите на Норвегия, което английската разузнавателна служба е научила своевременно и с внезапно нападение е унищожила германските атомни устройства, което стана известно на обществото след 1945 година.“551 Ген. Попов е приет и от фелдмаршал Кайтел, който също демонстрира увереност в крайния успех на Германия. „Но много лошо било, добавя той, когато се седи на два стола. Правеше алюзия за българското правителство и главното командване, които не се съгласяваха да изпратят, макар и символично, свои части на Източния фронт.“552