Мръсницата е мъртва

Автор: Декстър Колин
Язык: болгарский
Переводчик: Станислава Вергилова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Мръсницата е мъртва». Краткое содержание книги:

Носител на наградата „ЗЛАТНИЯ КИНЖАЛ“ за криминален роман на годината (1989).
Тялото на Джоана Франко е намерено в „Канала на Херцога“ на 21 юни 1859 г., сряда, пет часа и тридесет минути сутринта. Сто и тридесет години по-късно главният инспектор Морс попада на документи по следствието и процеса, последвали смъртта на Джоана Франкс…
…И СЕ УБЕЖДАВА, ЧЕ ДВАМАТА МЪЖЕ, ОБЕСЕНИ ЗА УБИЙСТВОТО НА ДЖОАНА ФРАНКС, СА НЕВИННИ…

Перейти на страницу:

Би присъствал (каза си) на погребението, ако имаше такова. Но бе доволен, че нямаше да има; неумолимите и всяващи страх слова на опелото, особено в официалното издание на Библията, представляваха все по-приближаващи се с времето и лично засягащи го заплахи за неговото спокойствие. Засега можеше да мине и без него. Потърси адреса на Британския легион в Ламбърн в телефонния указател и после обърна на Денистън, У.М. Ето го: Чърч Уок, 46, Уудсток. Имаше ли някакви близки? Едва ли, ако се съдеше по некролога във вестника. Тогава? Какво ставаше с вещите, ако нямаше на кого да бъдат оставени? Както вероятно беше в случая с мисис Денистън? Както с всички бездетни или неомъжени…

Беше трудно да паркира „Ланчия“-та и накрая Морс се легитимира пред един кисел регулировчик, който неохотно му разреши временно да спре върху двойната жълта линия на около двадесет метра от сивата каменна къща-близнак на Чърч Уок. Почука на предната врата и незабавно му отвориха.

В къщата имаше двама души: млад мъж на около двадесет и пет години, упълномощен (както обясни) от Блекуелс да опише няколкото неособено ценни книги по лавиците на починалото семейство Денистън, и един племенник на стария полковник, единственият жив роднина, който (както Морс изтълкува нещата) щеше наистина да получи едно прилично малко наследство, ако можеше да се съди по последните цени на недвижимото имущество в Уудсток.

Морс незабавно и откровено обясни на последния от какво се интересува: той не искаше нищо особено освен да му се даде възможност да провери дали покойният полковник е оставил някакви бележки или документи, свързани с „Убийството в Оксфордския канал“. За щастие отговорът беше „да“ — макар и доста сдържано „да“. В кабинета имаше два купа листа — тези на единия бяха покрити с машинописен текст, а другият представляваше ръкопис. За една от началните страници на ръкописа беше закачено кратко писмо — едно писмо без дата, без адрес на подателя и без плик:

Скъпи наш Даниел,

Ние двамата вярваме, че се чувствуваш добре през последните месеци. Ще бъдем в Дерби в началото на септември, когато се надяваме да се видим. Моля те, кажи на Мери, че ушитата от нея рокля пожъна голям успех и я попитай ако вече се е възстановила, дали би могла да започне друга.

Твой искрено любящ те Матю

Това беше всичко. Достатъчно обаче за полковника да реши, че си струва да бъде запазено! Имаше само един Даниел по делото — Даниел Карик от Дерби. И ето го тоя материал от първостепенно значение, който свързваше разказа на полковника по осезаем, физически начин с цялата жалка история. Морс се съгласи, че Даниел Карик изобщо не бе стоял на преден план в мислите му, а излезе, че е трябвало. Той със сигурност бе точно толкова изобличаващо замесен в измамата, колкото и другите двама — двойната измама, която бе накарала застрахователната компания „Нотингамшър и Мидланд“ да се бръкнат по-дълбоко в джоба, първо за смъртта на великия непогребан Донаван и след това за смъртта на загадъчната Джоана, великата неудавена.

Морс обърна избелялото, силно намачкано писмо и видя на гърба му няколко бележки, написани с молив, най-вероятно с почерка на полковника:

„Никакви данни от застр. комп. — мисис К. много зле по това време? Не й е казано за смъртта на Дж? Спринг стрийт 12 все още обитавана 12.4.76!“

Ето го това тук — една напълно осезаема хартия с написан на нея текст, представляващ докосване до едно от главните действащи лица в тая драма от деветнадесети век. Що се отнася до двамата главни актьори, единственото доказателство, което би могло евентуално да се намери за тях, е погребано с телата им. А къде е била погребана Джоана или пък къде е бил погребан най-великият човек на света — кой ли знаеше или кой въобще би могъл да знае?

Глава тридесет и седма

Съвременните танцьори дават зловеща представа за нашето време. Те дори не се поглеждат един друг, когато танцуват. Те са само куп изолирани индивиди, люлеещи се в някаква самохипноза.

(Агнес де Мил, Ню Йорк таймс)

На присъстващите на увеселението им бе ясно, че когато портиерът казваше полунощ, той имаше предвид 23.55, но малко от тях бяха успели да пристигнат в общежитието за медицински сестри преди девет. Във всеки случай събитието не бе предопределено да е от космическо значение и не би могло да се похвали с нещо повече от един-два спомена, няколко зле проявени снимки и доста почистване на следващата сутрин.

Веднага щом като направи няколко крачки в шумната, кипяща, ярко осветена зала — беше вече 10.30, — Морс осъзна, че е допуснал трагична грешка, като е приел поканата. „Никога не се връщай!“ — ето съвета, който трябваше да следва. И въпреки това дотолкова бе сглупил, че да се подмами от спомена за белите чаршафи, Хубавата Фиона и Ефирната Айлийн. Идиот! Седна на един разклатен, подсилен с дъсчици стол и засърба някакъв блудкав пунш, който поднасяха в бели пластмасови чаши на всеки новопристигнал. Той бе приготвен, ако можеше да се съди по вкуса, от 2% джин, 2% сухо мартини, 10% портокалов сок и 86% лимонада и щеше да е нужно доста време, по сметките на Морс, преди тая възхитителна напитка да започне да му въздейства. И тъкмо бе решил, че най-добрата част от пунша са малките кубчета ябълки, плаващи по повърхността, когато Фиона откъсна болнавия си на вид кавалер от дансинга и се доближи до него.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?