Мръсницата е мъртва

Всичко стана много бързо. Малвъни бе заповядал на двамата мъже, натоварени със задачата, да изкопаят правилен четириъгълник на изток до единствената плоча; бяха изкопали по-малко от метър, когато една от лопатите удари на нещо, приличащо по звук на дърво и скоро се разкри, че е дървен ковчег. Когато всичката пръст бе изкопана и струпана от двете страни на продълговатия трап, Морс и Малвъни видяха обикновен капак на ковчег без завинтена на него табела е име. Дървото — дъски от бряст с дебелина около два сантиметра, с жлебове в горния край изглеждаха доста изкорубени, но в прилично състояние. Нямаше смисъл да се вади целият ковчег и Морс, проявявайки отново вродения си ужас от трупове, мълчаливо отклони честта да отмести капака.

Малвъни, стъпил непохватно от двете страни на дупката, целите му обувки полепнали с кал, се наведе и дръпна горния край на капака, който лесно подаде. Очевидно металните винтове отдавна се бяха разпаднали. Докато дъската бавно се отместваше Малвъни видя, както междувпрочем и Морс, че от вътрешната страна на капака висеше белезникав мъх, а и в самия ковчег покрова, или това, което бе служило за покривало, бе обвито със същия пълзящ бял мъх.

По краищата на дъното на ковчега ясно се виждаше настилка от кафеникави влажни дървени стърготини, които изглеждаха толкова пресни сякаш лежащото върху тях тяло бе погребано предния ден. Но какво тяло?

— Чудесно са запазени, нали cop? От торфа ще да е.

Това бяха думи на първия гробар, изглежда по-силно впечатлен от удивително запазените дървени стърготини, отколкото от липсата на каквото и да било тяло. Защото ковчегът не съдържаше никакво тяло. В него имаше навит килим, зеленикав на цвят, дълъг около метър и петдесет и пет, загънат около, както се оказа, половин дузина изкопани с лопата квадратни чимове торф.