Мориарти се намръщи.
— Няма никаква добавка към регистрацията за дневника на Уитлеси. — Той изчисти екрана и отново зашари по клавишите. — С другите всичко е наред. Виждате ли? Ето подробностите за статуетката.
Марго заби поглед в екрана.
ПОДРОБЕН РЕГИСТЪР
Обект: 1989–2006.4
####################################################
Взет от: Кътбърт, Я. 40123
С одобрението на: Кътбърт, Я. 40123
Дата на вземане: 3/17/95
Преместен в: Изложба „Суеверие“
витрина 415, обект 1004
Основание: Показ
Дата на връщане:
#####################################################
Взет от: Депардийо, Б. 72412
С одобрението на: Кътбърт, Я. 40123
Дата на вземане: 10/1/90
Преместен в: Антроположка лаборатория 2
Основание: Първоначална обработка
Дата на връщане: 10/5/90
#####################################################
КРАЙ НА РЕГИСТЪРА
— И какво означава това? Знаем, че дневникът е изгубен — каза Марго.
— Дори да е изгубен, пак би трябвало да има подробен регистър за него — отвърна Мориарти.
— Има ли ограничителен флаг на регистъра?
Мориарти тръсна глава и чукна още няколко клавиши.
— Ето причината — каза накрая той, сочейки екрана. — Подробният регистър е изтрит.
— Искаш да кажеш, че информацията за местонахождението на дневника е заличена? — попита Смитбек. — Имат ли право?
Мориарти помръдна рамене.
— Само с най-високо ниво на допуск.
— По-важното е защо някой го е направил — настоя Марго. — Дали тазсутрешният проблем с централния компютър има нещо общо с това?
— Не — отвърна Мориарти. — Проверката, която направих, сочи, че файлът е заличен преди това. Не мога да кажа нищо по-конкретно.
— Заличен, а? — възкликна Смитбек. Изтрит завинаги. Колко чистичко, колко изискано! И колко навреме. Започвам да подозирам закономерност в това — доста гадничка.
Мориарти изключи компютъра и се отблъсна от бюрото.
— Конспиративните ти теории не ме интересуват — отсече той.
— Възможно ли е да е случайност? Или повреда? — попита Марго.
— Едва ли. В базата данни са вградени голям брой справочни защити. Щях да открия съобщение за грешка.
— Тогава какво? — не се отказваше Смитбек.
— Нямам отговор. — Мориарти повдигна рамене. — Но е някакъв незначителен проблем.
— Това ли е всичко, което можеш да направиш? — изсумтя Смитбек. — И това ми било компютърен гений!
Засегнат, Мориарти вдигна очилата на челото си и се изправи.
— Изобщо не ме интересува — каза той. — Мисля да хапна нещо. — Той тръгна към вратата. — Марго, ще прегледам тази кръстословица.
