След около половин час на вратата й се почука.
— Влизай — извика тя.
— Заключено е.
Не беше гласът на Мориарти.
Тя отвори вратата.
— Не очаквах да видя теб.
— Късмет или съдба според теб? — каза Смитбек, влезе забързано в стаята и затвори вратата. — Слушай, Лотосов цвят, от вчера вечерта съм свършил страшно много работа.
— Аз също — отвърна тя. — Всеки момент ще пристигне Мориарти, за да влезем в базата данни.
— Как успя?
— Няма значение — самодоволно парира тя.
Вратата се открехна и Мориарти надникна вътре.
— Марго?
И забеляза Смитбек.
— Не се стряскай, професоре, безопасен съм — каза писателят. — Днес не съм в хапливо настроение.
— Не му обръщай внимание — добави Марго. — Има този отвратителен навик да изниква без предупреждение. Влизай.
— И се настанявай — посочи многозначително Смитбек стола пред компютъра на Марго.
Мориарти се приближи бавно до стола и седна, оглеждайки най-напред Смитбек, след това Марго и накрая отново Смитбек.
— Предполагам, че искате да прегледам записите с ограничен достъп — каза той.
— Ако нямаш нищо против — отвърна тихо Марго.
Присъствието на Смитбек създаваше впечатление на нагласеност.
— Добре, Марго. — Мориарти постави ръце върху клавиатурата. — Смитбек, обърни се. Заради паролата.
Базата данни на музея съдържаше информация за милиони картотекирани предмети в музейните колекции. Първоначално тя беше достъпна за всички служители, но някой на петия етаж се беше притеснил, че подробните описания и местата за съхранение са на разположение на всички и сега достъпът беше ограничен в рамките на старшите служители — от помощник-уредници като Мориарти нагоре.
Начумереният Мориарти зашава с пръсти по клавишите.
— Нали знаете, че мога да получа порицание за това? — измърмори той. — Доктор Кътбърт е много стриктен. Защо не накарахте Фрок?
— Вече ти казах, че не мога да се свържа с него — отвърна Марго.
Накрая Мориарти чукна клавиша „Enter“.
— Ето — каза той. — Прегледайте набързо, защото нямам намерение да влизам втори път.
Марго и Смитбек застанаха пред екрана, по който бяха започнали да текат зелени букви:
ФАЙЛ С ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП НОМЕР 1989–2006
ДАТА: 4 АПРИЛ 1989 г.
СЪБРАЛИ: ДЖОН УИТЛЕСИ, ЕДУАРД МАКСУЕЛ И ДР.
КАРТОТЕКИРАЛ: ХЮГО С. МОНТЕГЮ
ИЗТОЧНИК: ЕКСПЕДИЦИЯ В ПОРЕЧИЕТО НА АМАЗОНКА НА УИТЛЕСИ/МАКСУЕЛ
СЪХРАНЕНИЕ: СГРАДА 2, НИВО 3, СЕКТОР 6, ХРАНИЛИЩЕ 144
ЗАБЕЛЕЖКА: ИЗБРОЕНИТЕ КАТАЛОГИЗИРАНИ ПРЕДМЕТИ СА ПОЛУЧЕНИ НА 1 ФЕВРУАРИ 1989 г. В СЕДЕМ САНДЪКА. ИЗПРАТЕНИ СА ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА НА УИТЛЕСИ/МАКСУЕЛ В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА КСИНГУ. ШЕСТ ОТ САНДЪЦИТЕ СА НАТОВАРЕНИ ОТ МАКСУЕЛ, ЕДИН ОТ УИТЛЕСИ. УИТЛЕСИ И ТОМАС Р. КРОКЪР МЛАДШИ НЕ СЕ ЗАВЪРНАХА ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА И СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ СА МЪРТВИ. МАКСУЕЛ И ОСТАНАЛИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯТА ЗАГИНАХА ПРИ САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА НА ПЪТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ТУК ЧАСТИЧНО Е КАРТОТЕКИРАН ЕДИНСТВЕНО САНДЪКЪТ НА УИТЛЕСИ.
ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА ЩЕ БЪДЕ ЗАМЕСТЕНА СЛЕД ПЪЛНОТО КАРТОТЕКИРАНЕ НА ТОЗИ САНДЪК И НА САНДЪЦИТЕ НА МАКСУЕЛ. ОПИСАНИЯТА СА ВЗЕТИ ОТ ДНЕВНИК, КЪДЕТО ТОВА Е БИЛО ВЪЗМОЖНО. ХСМ 4/89
