Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Така че Шанън предвиди в плана абсолютно изненадваща нощна атака, съпроводена с оглушаваща огнестрелна канонада.
Работеше бавно и методично и тъй като беше слаб машинописец, удряше по клавишите с два пръста. В два часа след полунощ обитателят на съседната стая не издържа и затропа по стената. След пет минути Шанън приключи с печатането и се приготви да си ляга. Освен тракането на машината имаше и още един шум, който смущаваше покоя на съседа. Докато работеше, а и после, докато отиваше към леглото си, наемникът си подсвиркваше една жална мелодийка. Ако обладаният от безсъние съсед познаваше по-добре музиката, той щеше да разпознае „Испански Харлем“.
Мартин Торп също прекара безсънна нощ. Той знаеше, че го чака дълъг уикенд — цели два дена и половина, изпълнени с монотонно и изтощително ровене из безброй картони, всеки от които съдържа данни за една от регистрираните в „Къмпанис Хаус“23 в лондонското Сити 4 500 акционерни компании.
В Лондон има две агенции, които предоставят на абонатите си информация за британските компании. Това са „Мудис“ и „Ексейндж Телеграф“, известна като „Екстел“. В кабинета си в „МанКон Хаус“ Торп разполагаше с картотека на „Екстел“, чиито услуги „МанКон“ приемаше за неотделима част от търговската си дейност. Но в този случай реши да купи информация за домашно ползване от „Мудис“. Това решение се дължеше отчасти на убеждението му, че „Мудис“ разполага с по-качествена информация за дребните фирми в Обединеното кралство, но то бе свързано и с мотиви за сигурност.
В четвъртък той изслуша нарежданията на сър Джеймс Мансън и отиде направо в една адвокатска фирма. Тя влезе в ролята на посредник и запазвайки в тайна името на Торп, поръча пълната картотека на „Мудис“. Той плати на адвоката 260 лири за картоните, 50 лири за сивите кутии, в които щяха да пристигнат, а накрая добави и адвокатския му хонорар. После направи поръчка в една фирма за товарни таксита да изпратят пред „Мудис“ камионетка, след като в петък следобед бъдат уведомени, че картотеката е готова.
Торп лежеше в спалнята на своята самостоятелна елегантна къща в предградието „Хемпстед Гардън“ и също планираше операцията си. Не в подробности като Шанън, а в общи линии. Липсваше му достатъчно информация. За разлика от Шанън не мислеше за автомати и минохвъргачки, а за мними акционери и контролни пакети акции.
Шанън предаде завършения проект на Ендийн в петък следобед точно в три часа. Състоеше се от четиринайсет страници, четири от които с диаграми, а две със списъци на необходимото снаряжение. Дописа доклада след закуска, за да е сигурен, че няма да има проблеми с безсънния си съсед. Постави го в една кафява папка. Изкушаваше се да напише „За лично ползване на сър Джеймс Мансън“, но устоя на изкушението. Нямаше защо да раздухва огъня, понеже надушваше добър договор, ако баронът на рудодобива възложеше работата именно на него.
Затова продължи да нарича Ендийн „Харис“ и не спря да говори за „вашите съдружници“, вместо за „вашия шеф“. Ендийн взе папката и му каза да не напуска града през уикенда и да бъде на разположение от неделя в полунощ нататък.
След това Шанън излезе по магазините, но през цялото време мислеше за биографичните данни в „Кой кой е“, отнасящи се до човека, който, както вече стана ясно, беше негов работодател — сър Джеймс Мансън, първо поколение милионер и магнат.
Нещо го подтикваше (може би любопитството, а може би чувството, че един ден тази информация може да му потрябва) да научи повече за сър Джеймс Мансън, както за самия човек, така и за мотивите му да потърси наемник, който да организира военни действия в Зангаро.
В главата му се бе загнездило едно изречение от справката в „Кой кой е“. То съобщаваше, че Мансън има дъщеря, която скоро щеше да навърши или беше навършила двайсет години. В късните следобедни часове Шанън влезе в една телефонна кабина близо до „Джърмин Стрийт“ и набра номера на частната детективска агенция, която проследи Ендийн след първата им среща в Челси и установи, че той е помощник на Мансън.
Шефът на агенцията стана сърдечен, когато чу гласа на бившия си клиент. Помнеше, че Шанън плати навреме и в брой. Такива клиенти трябваше да се тачат. Това, че контактуваше само по телефона, си беше негова работа.
— Имате ли достъп до някоя богата библиотека за извадки от пресата?
— Може да имам — каза детективът.
— Искам да получа кратко сведение за една млада дама, която навярно се е появявала в жълтите страници на някой от лондонските вестници. Трябва ми съвсем малко информация, просто с какво се занимава и къде живее. Но ми трябва спешно.
23
Служба за регистрация на фирми. — Б.пр.