Фиона
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фиона». Краткое содержание книги:
Досега Майлс е получавал всяка жена, която е пожелавал. Но Фиона е дала клетва никога да не се отдаде на смъртня си враг…
— Значи си излязъл на турнир срещу глигана — отбеляза сърдито Фиона, свали плейда от раменете си и внимателно уви голото тяло. — Защо настояваше да отидеш сам на лов?
Преди да е успяла да каже още нещо, Раб домъкна трупа на втори глиган и го сложи до първия. И той беше набучен на няколко места с меч.
Фиона започна да почиства мръсното лице на Майлс.
— Трябва да те отнесем в селската къща, Аскот. Там ще ти е топло и никой няма да те закача. Трябва само малко да потърпиш. Стой мирно и не мърдай.
Сър Гай излезе от гората, следван от мъж и жена, натоварени с големи, тежки плейдове.
— Сложила съм на огъня силен месен бульон с овес — съобщи жената. — А в пещта има овесени питки. Ако имате нужда, Алисия ще изпрати още завивки.
Сър Гай коленичи до Майлс, махна наметката и изгледа раните със смръщено чело. Вдигна глава едва когато Раб довлече трети глиган и го остави при другите два.
— Колко глигана има в храстите? — попита глухо Фиона.
— Пет — отговори сър Гай. — Конят го е хвърлил сред цяло семейство диви свине. Носеше със себе си само меча и една малка кама. Ала успя да убие цялото семейство и да се довлече дотук. Раб ни поведе към убитите глигани, но избяга някъде, преди да ги намерим.
— Дойде да ме посрещне — обясни Фиона. — Можете ли да го носите?
Сър Гай се наведе и вдигна на ръце безжизненото тяло. Носеше Майлс грижливо, сякаш беше малко дете, но раните веднага се отвориха и почнаха да кървят.
— Внимавайте! — изкрещя злобно Фиона, но сър Гай я погледна втренчено и я принуди да замълчи.
Той тръгна напред, заобикаляйки внимателно дърветата, и скоро стигна до селската къща. До стената имаше нар и той положи внимателно ранения върху струпаните завивки. Къщата беше съвсем малка и се състоеше само от една тъмна стая с открито огнище — единственият източник на светлина. Грубо скована маса, два стола и нарът бяха единствените мебели. На огъня вреше котле с вода. Фиона взе приготвената кърпа, потопи я във водата и започна да мие раните. Сър Гай не се отделяше от нея, помагаше й да вдига ранения, свали останалите му дрехи. Двамата го обърнаха по гръб, за да прегледат раните, и с облекчение установиха, че има само няколко натъртвания и драскотини.
Фиона беше почти готова с почистването, когато влезе Мораг, следвана от Алисия. Старицата носеше голяма кошница с лечебни средства.
— Вече не виждам добре — обясни тъжно Мораг и приседна до ранения. Зеещите рани бяха повече от страшни. — Не мога да се грижа сама за него.
— Аз ще сторя всичко, което трябва — обади се решително Фиона. — Ти само ще ми казваш какво да правя.
Много скоро Фиона откри, че е по-лесно да шие плат, отколкото човешка плът. Всеки път, когато пробождаше с иглата тялото на Майлс, коремът й се преобръщаше.
Майлс лежеше на нара безмълвен и неподвижен и почти не дишаше, докато Фиона зашиваше раните му. Беше загубил много кръв и тялото му придоби сивкав отенък. Алисия вдяваше конците, режеше ги и връзваше възлите.
Когато най-после свърши, Фиона трепереше с цялото си тяло.
— Изпий това — заповяда Алисия.
— Какво ми даваш? — попита Фиона.
— Само Господ знае. Отдавна съм се отучила да питам какво има в отварите, които приготвя Мораг. Каквото и да е, вкусът му ще е ужасен, но скоро ще се почувстваш по-добре.
Фиона изпи мълчаливо горещата течност, облегна се на стената и отново се вгледа в безжизненото тяло на нара. Когато Мораг поднесе чашата към бледите му устни, тя стана и бързо отиде до леглото.
— Изпий това — прошепна тя и взе главата му в скута си. — Трябва да си върнеш силите.
Очите му се раздвижиха, но ресниците почти не се разделиха.
— Струваше си — прошепна той и започна послушно да гълта горчивото питие на Мораг. Старицата изпухтя презрително.
— Не бива да го глезите, иначе ще остане цяла година в леглото.
— Дори и така да е, какво от това! — изкрещя сърдито Фиона.
Алисия избухна в смях.
— Ела при мен, Фиона. Седни тук и си почини. Много искам да разбера как си узнала за раняването на Майлс. Тъкмо го бяхме открили, когато долетя при нас.
Фиона приседна на пода в непосредствена близост до главата на Майлс, облегна се на стената и вдигна рамене. Нямаше представа как е усетила раняването му; знаеше и толкова.
Почивката й беше съвсем кратка. Само след минути Мораг приготви нова напитка и трябваше да я дават на Майлс лъжичка по лъжичка.
Настъпи нощта и Алисия се върна в Ларенстън. Фиона седеше до Майлс и не откъсваше очи от лицето му. Знаеше, че той не спи. Мораг, която седеше на ниско столче до огъня, клюмна.