Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Изкусителката
Изкусителката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изкусителката

Электронная книга - «Изкусителката». Краткое содержание книги:

Кристиана Монтгомъри е богата наследница, но волният й дух и жаждата за независимост я подтикват да търси свой път в живота — за ужас на баща й, който изпраща по нейните дири двама мъже със задача да я отвлекат и насила да я върнат в домашното огнище.
Приключения, опасности и интриги изникват по пътя на тримата, а Кристиана е принудена да се брани както от ухажването на Ашър Прескот, ламтящ за богатата й зестра, така и от собственото си влечение към загадъчния и красив Тайнън, който също е влюбен в нея, но зловеща тайна обгръща миналото му и го заставя да отхвърля любовта й…
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 90
Перейти на страницу:

Пилар бавно приседна на леглото.

— И според теб с колко време разполагаме?

— Баща ми ще обърне света да намери парите, които поиска Дайсън… — тя замълча, защото сълзите я задавиха. Може би вече никога нямаше да види баща си, може би нямаше да види нищо освен тази стая с прозорците към непроходимата гора и дебелата дъбова врата. — Парите ще бъдат тук толкова бързо, колкото може да препуска най-бързият кон. Ако в деня, в който ни отвлякоха на север, Дайсън е изпратил писмо до баща ми на юг, значи имаме два дни, докато парите пристигнат тук.

— Два дни! Но това означава, че Тайнън може да се появи още тази нощ.

— Не бихме могли да рискуваме — Крис стисна ръката на Пилар. — Искаш ли да дойдеш с мен или предпочиташ да останеш тук с надеждата, че ще се върна с подкрепление.

— Искам и двете да стоим тук — отговори Пилар, после въздъхна. — Добре, оставам. Може би ще успея да прикрия отсъствието ти.

— Ако Дайсън разбере, че ме няма, кажи му, че ти си Кристиана Матисън и той ще те остави на мира, докато получи парите. Сега ще ми помогнеш ли с чаршафите.

— Щом трябва — примирително каза Пилар и с ужас установи, че ръцете й треперят. — Щом трябва, ще ти помогна.

Като влязоха в Сикуона. Тайнън даде знак на Ашър да спре.

— Ти върви напред. Иди в големия бар надолу по улицата и седни на някоя маса в ъгъла. Поръчай си бира и ме чакай. Не прави нищо друго. Не говори с никого. Разбра ли?

— Не се тревожи за мен. Ще се оправя.

— Извади си пистолета, дръж го под шапката си и чакай. Искам да си готов, когато започне стрелбата.

— Каква стрелба? Как можеш да бъдеш сигурен, че ще има стрелба?

— А ти не си ли сигурен? Хайде, готов ли си?

Ашър кимна и пое по дългата прашна улица към центъра на градчето. Когато отвори вратата на бара отвътре излетя някакъв човек и се строполи в краката му.

— И да не си стъпил повече тук! — викна след него дебел мъж с престилка през кръста.

Ашър го изчака да се върне зад бара и влезе. Повъртя се малко, докато играчите на покер освободиха масата в дъното, и се премести там с бирата. После свали шапката си и предпазливо скри пистолета под нея.

Беше се облегнал назад притворил очи, но изведнъж почувства раздвижване и разбра, че Тайнън вече също е вътре. Значи наистина го очакваха.

Тайнън си поръча двойно уиски и още при първата глътка към него се присламчи някаква жена, плъзна ръка по гърба му и се облегна на рамото му.

— Ще черпиш ли едно? — попита мазно-мазно. Ашър застана нащрек, като си даваше вид, че е съсредоточен в халбата на масата, но всъщност се опитваше да попие всяка подробност. Вдясно седеше дебел мърляв каубой, който бавно посягаше към револвера си.

„Махни се, сладурано!“ — опита се да й внуши Прескот.

Тайнън леко се дръпна настрани и я погледна.

— Миличка, ще ми се да те почерпя много повече неща. Дали ще може да се уреди?

Лицето й разцъфна в широка усмивка и чак очите й се скриха.

— Хайде, иди горе, аз първо ще си наквася устата. Веднага се качвам.

Проститутката огледа тържествуващо конкуренцията, повдигна мръсната си рокля в червено и черно, после тръгна по стълбите. Щом стигна до средата, Тайнън се обърна към бармана и рече на висок глас:

— Трябва ми информация. Знаеш ли къде да открия Бейнард Дайсън?

Настъпи затишие пред буря, което трая не повече от секунда и тогава започна стрелбата.

Тайнън наблюдаваше обстановката в огледалото над бара, завъртя се рязко, наведе се и прати куршум в корема на каубоя близо до Ашър. Прескот скочи, извади пистолета и повали мъжа, надвесен от горната галерия. След това обърна масата и се скри зад нея, като раздаваше куршум на всеки, прицелил се в Тайнън, който отстъпваше към вратата. Малко преди да я достигне, на един от прозорците се показа някаква глава. Ашър се изправи и викна с всички сили:

— Тайнън!

Тай се обърна, стреля и главата мигом изчезна, но в същия момент Ашър усети режеща болка в крака. Успя да долази до прикритието си, но всички дула бяха насочени към него, а изходът беше на няколко крачки. Той седна, за да зареди оръжието и погледна как кръвта му блика от раната. Тогава се чу смъртоносното щракване от затвор на пушка и на прага разкрачен застана Тайнън.

— Който мръдне, е мъртъв! Прескот, ела насам — изкомандва той.

Докато Ашър се измъкваше между масите, Тайнън стреля в ъгъла и на пода изтрополя нечий изпуснат револвер.

— Търся Бейнард Дайсън и искам да разбера къде е. Прикривай ме — добави тихо на Ашър.

В бара бяха останали само четирима, без да се броят петте тела, другите се бяха разбягали още при първия гърмеж.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 90
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)