Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Митът за съвършенството е широко разпространен като внушение и убеждение. Ние, хората, не можем да се приемем, докато не станем олицетворение на своята или нечия чужда представа за съвършенство — в повечето случаи без дори да сме проучили тази представа, за да развенчаем нейния мит. Освен това дори да успеем да се вместим в нея, пак няма да се чувстваме комфортно в кожата си, ако не сме се обикнали с цялото си сърце. Докато вярваме в трупането на външни доказателства за това, че сме постигнали „първокачествения живот“, не можем да се отпуснем и да приемем себе си.
Децата, родени между 1946 и 1964 година — един от периодите, известни като „бум на бебетата“ — израснаха със зърнената закуска, на която беше лепнат етикетът „закуската на шампионите“ На кутията винаги имаше снимки на златни медалисти от олимпийски игри и други идеализирани модели за подражание, като явното послание беше:
Тези хора са съвършени. Те ядат нашата зърнена храна и ако и ти я ядеш, можеш да станеш съвършен като тях.
След като нашите родители, учители, треньори, религиозни водачи и обществото са дали своя принос за обучението ни по съвършенство, ние сме поели щафетата.
И съвършенството, и нивото на безукорност изискват отдаденост, дисциплина и целенасоченост — но има съществена разлика между техните подбуди и резултати: перфекционистът иска да задмине всички конкуренти и така удовлетворява егото. Човекът, постигнал ниво на безукорност, се старае да даде най-доброто от себе си и така да удовлетвори сърцето. Този, който търси съвършенство, избутва другите, за да спечели за себе си. Този, който се стреми към безукорност, иска успеха в името и на другите, и на себе си.
Вашият съвършено несъвършен аз
Ако постоянно поправяме нещата, които смятаме за свои несъвършенства, можем да стигнем до вманиачаване. Вижте какво се случва с децата ни в днешно време — кандидатстват за прием в колеж, докато са още в прогимназия! „На всяка цена“ — това е нашата национална мантра. Правителствени програми принуждават учителите да се занимават единствено с провеждане на тестове, а децата ни превръщат в роботи, които вместо да научават, запаметяват, за да се „представят както трябва“. Родителите пък, изплашени да не би детето им да не влезе в колежа, който те са избрали, започват да го „натискат“, лишавайки го от сън, игра, движение и творческо изразяване.
Никога досега не е имало такъв висок ръст на самоубийствата при тийнейджърите. Те рядко имат възможност да останат на спокойствие, за да опознаят себе си, да разкрият своята съзидателност. Не им остава време за нищо друго освен да се състезават, за да успеят в живота в един свят, който, както им се внушава, е враждебен, жесток и изпълнен с конкуренция. Вместо да потърсят и разгърнат своите природни таланти и умения, те биват програмирани да се подчиняват и да следват правилата, действащи извън тях. Наскоро попаднах на обява във вестника, която насърчаваше родителите да изпратят снимка на детето си, чийто образ ще бъде компютърно обработен и всички несъвършенства — заличени. Това внушава на децата, че такива, каквито са, не са достатъчно хубави — пълна лудост! Как е възможно родители, които не са се научили да приемат себе си, да отгледат деца, приемащи себе си? Когато те бъдат насочени към своето вътрешно богатство, светът също ще се обогати.
Всичко вече ви е наред
Понякога се колебаем да се приемем такива, каквито сме, защото си представяме, че ще станем самодоволни и мързеливи и така ще спрем да се развиваме. Това погрешно разбиране идва от философията „Не почивай върху стари лаври“. Казваме си:
„Още не си съвършен, не си постигнал целта, така че не губи време да се харесваш, защото току-виж решиш да останеш на това ниво“.
Себеприемането не означава, че се отказваме от намерението си да се разгръщаме, да се стремим към безукорност — себеприемането, което не зависи от одобрението на външния свят, ускорява растежа ни, защото ни подхранва отвътре. Чрез него Азът мотивира аз-а.
Да приемем своя съвършено несъвършен аз е работа, която трябва да свършим сами, и не можем да я отложим за след като се убедим, че отговаряме на нашата собствена или нечия друга дефиниция за невротично съвършенство. Себеприемането трябва да е радикално и то е напълно възможно въпреки сложните представи на егото. Не се притискайте — дори вселената е винаги благосклонна към вас. Затова, когато ви завладее чувство на недостойност, вина, срам и неудобство, че сте това, което сте, проявете милост към себе си, подсещайки се: „Всичко вече ми е наред“. После поемете дъх.