Мечът на зората
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на зората». Краткое содержание книги:
Хоукмун се присъедини задъхан към приятелите си. Голите тела на д’Аверк и Бючард бяха покрити с безброй рани, но за щастие повечето бяха повърхностни. Всички бяха спрели да се бият и наблюдаваха изумени как Легионът на зората довършва последните пирати.
— Това са войните, които служат на Меча на зората — обясни им Рицарят в Черен кехлибар и Злато. — С тяхна помощ и благодарение на това, че в онези време на подобни действия са съвпадали с плановете на Руническия жезъл, предците на Валжон са подчинили тези земи, вселявайки страх в душите на местните обитатели. Ала сега мечът се обръща срещу хората на Валжон, за да им отнеме онова, което им е дал!
Хоукмун почувства някакъв допир до крака си, обърна се и извика ужасен:
— Чудовищата от кладенеца! Съвсем ги бях забравил! — Той отсече пипалата с меча и отстъпи назад.
В същия миг между него и чудовищата се появиха десетина сияещи войници. Покритите с човешки скалпове пики се забиха в люспестите тела, а боздуганите си призрачните войни използваха, за да избутат назад настъпващите кръвожадни създания. Скоро ги обкръжиха и започнаха да ги насичат на части, докато от чудовищата на пода остана само пихтиеста кървава маса.
— Свърши се — възкликна радостно Бючард. — Победихме ги. Най-сетне силата на Старвел е прекършена.
— Той се наведе и вдигна едно захвърлено знаме. — Ела, приятелю Хоукмун, нека поведем твоите призрачни войници към града. Да избием всички, които са се скрили. А после да запалим това змийско гнездо.
— Ами… — поде Хоукмун, но Рицарят в Черен кехлибар и Злато поклати глава.
— Не, Хоукмун, този легион не ти е даден, за да избиваш пиратите. Твой е, защото Руническият жезъл очаква от теб да изпълниш предназначението си.
Хоукмун го погледна разколебан.
Рицарят постави ръка на рамото на Бючард.
— Сега, след като повечето от пиратските предводители са избити и Валжон е мъртъв, нищо не ще ти попречи да се върнеш в Старвел начело на хората си и да довършиш работата, която започнахме тази нощ. А Хоукмун и меча ги чакат по-велики дела. Трябва да тръгваме колкото се може по-скоро.
Хоукмун почувства как в душата му се надига гняв.
— Няма да скрия, Рицарю, искрено съм ти признателен за онова, което стори за мен. Но искам да ти при помня, че нямаше да съм тук, ако ти и Миган не ме бях те забъркали в своите интриги. Отдавна щях да съм се завърнал у дома — в Медния замък при моята любима. Аз съм свободен човек, Рицарю, и предпочитам сам да определям съдбата си!
И тогава Рицарят в Черен кехлибар и Злато се разсмя.
— Колко си наивен, Дориан Хоукмун! Повярвай ми, ти си избраник на Руническия жезъл. Нима смяташ, че си дошъл в този храм само за да помогнеш на приятеля си? Не, така е решил Руническият жезъл! Не би посмял да проникнеш в града, само за да се сдобиеш в Меча на зората, в легендата за който и без това не вярваше, ала заради Бючард беше готов да рискуваш дори живота си. Сложна и объркана е мрежата, изплетена от Руническия жезъл. Нерядко хората не осъзнават истинските причини, които ги принуждават да вършат едно или друго дело, и не си дават сметка, че зад всичко това стои Жезълът. Дойде време да изпълниш втората част от задачата си в Амарек. Трябва да потеглиш на север — можеш да го направиш и по море, защото Бючард, не се съмнявам, с радост ще ти услужи с кораб — и да откриеш Днарк, Града на Великите Добри, където сега имат нужда от помощта ти. Там ще откриеш доказателството, че Руническият жезъл съществува.
— Не се интересувам от твоите загадки, Рицарю. Искам да узная само какво е станало с жена ми и моите приятели. Кажи ми, в едно и също време ли съм с тях?
— Да — кимна Рицарят. — Местното време е в синхрон с епохата, която познаваш от Европа. Но както сам знаеш, Медният замък съществува навсякъде…
— Зная го — кимна замислено Хоукмун. — Така да бъде, Рицарю, може би наистина ще се съглася да поискам от Бючард един кораб и да отплавам за Днарк… Рицарят кимна.
— Ела — рече той. — Да оставим това нечисто място и да се завърнем в Нарлийн. Там ще обсъдим заедно с Бючард въпроса с кораба.
На устните на Бючард играеше усмивка.
— Всичко, което притежавам, Хоукмун, е и твое, заради онова, което стори за мен и за моя град. Ти спаси живота ми, благодарение на теб бяха унищожени заклетите врагове на Нарлийн… И двадесет кораба да поискаш, ще ги получиш.
Ала Хоукмун не отвърна. Беше потънал в мисли. Тъкмо обмисляше идеята да измами Рицаря в Черен кехлибар и Злато.