Перфектен убиец
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: the widowmaker #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлияна Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перфектен убиец». Краткое содержание книги:
„Перфектен убиец“ е първата книга от най-новата трилогия на Майк Резник.
Тръгна с бавни крачки по коридора и се усмихна прелъстително на Маркиза, когато стигна до вратата на кабината.
— Можеш да го изчакаш в контролното отделение — предложи Дядо Коледа, когато тя стигна до края на коридора.
Мелисанда се разходи бавно из кухнята и спря на няколко крачки от Найтхоук.
— Има само три стола — отбеляза тя.
— Да, само три са — каза Найтхоук.
Тя впери поглед в скута му, докато той се размърда неловко на стола си, след което се обърна и се върна в кухнята.
— За Бога, изглежда страхотно! — възкликна Маркиза и стана. — Мисля, че ще се оттеглим в стаята си за малко — засмя се и се запъти към пилотската кабина.
Найтхоук ги гледаше с безизразно лице, без да помръдне. Кълбото подскочи на пода и зави тихо. Изведнъж той усети тежка ръка на рамото си и видя, че Дядо Коледа е дошъл до него.
— Не прави глупости, синко — каза възрастният мъж.
— Трябва да го оставя да се въргаля с нея в моето легло и изобщо да не реагирам, така ли? — попита Найтхоук с напрегнат глас.
— Изборът е неин.
— Не е! Той ще я убие, ако каже не.
— Не искам да те разстройвам — сви рамене Дядо Коледа, — но тя вероятно не е казвала не, откакто е била на дванадесет.
— Млъквай! — сопна се Найтхоук и Кълбото, което все така виеше застрашително, скочи на рамото му.
— Аз не съм ти враг — Дядо Коледа се отдръпна и сниши гласа си. — Запомни го! Просто се опитвам да те предпазя от сигурна смърт.
— Добре — промърмори Найтхоук след дълго мълчание. — Ще се придържаме към плана. Ще живее, докато ти си ограбиш църквите и аз убия Перфектния убиец. Но след това… — той се протегна и разсеяно погали кълбото, което потрепна няколко пъти, след което се отърка в него.
— Само не го подценявай — каза Дядо Коледа.
— Мога да го убия — отсече Найтхоук мрачно.
— Звучиш ужасно сигурен в това.
— Не съм искал да бъда най-добрият убиец в Галактиката — каза Найтхоук. — Но такъв са ме направили. — Изведнъж чу екзалтираните стонове на Мелисанда, които долитаха дори през затворената врата на кабината. Лицето на Найтхоук стана още по-мрачно. — Онези на Делурос са си имали причини, но сега и аз си имам.
Разнесе се механичен глас.
— Внимание, следвани сте на десет минути и три секунди, четири единици вляво.
Найтхоук се намръщи и подаде команда на кораба да смени курса. Гласът замълча за малко, след което повтори съобщението с леко изменение в координатите.
— Какво става? — попита Дядо Коледа.
— Има някой зад нас.
— Кой?
— Отказва да се идентифицира, но засякохме регистрационния му номер и сигналите до други обекти и сега знаем честотата му. Компютърът скоро ще открие кой е.
— Може би трябва да кажем на Маркиза.
Още един стон се разнесе от кабината на Найтхоук.
— От друга страна, може би не трябва да му казваме.
Найтхоук стоеше абсолютно неподвижен като се насилваше да гледа в компютърния екран. След минута на лицето му се изписа весела изненада.
— Събрахме се цялата банда — обяви той.
— Какво имаш предвид? Кой е в другия кораб?
— Гущера Малой. Вероятно ни следва, още откакто излетяхме.
— Кажи му да се маха.
— Не ставай глупав! Няма да се махне, само защото така съм му казал. Има си причина да е след нас.
— Каква причина? — попита Дядо Коледа.
Из кораба се разнесе още едно стенание, което премина в писък и след това в доволна въздишка.
— Де да знаех — отговори Найтхоук.
— Може би ако спреш да мислиш какво става на десетина метра и се съсредоточиш върху онова, което се случва на един парсек оттук, все нещо ще се получи — каза Дядо Коледа.
— Аз се концентрирам върху Малой.
— О, да — недоверчиво възкликна възрастният човек.
— И върху Маркиза.
— Той ли му е поръчал да ни проследи?
— Как, по дяволите, мога да зная?
— Защо не го попиташ? — предложи Дядо Коледа. — Ако се съди по шума, ще приключат до една-две минути. Само изчакай да си обуе панталоните.
— А ако той не знае защо Малой е тук?
— Трябва да разберем кой го е изпратил по петите ни.
Найтхоук се опитваше да мисли за Малой, или за Маркиза, или за Перфектния убиец, но непрекъснато се връщаше към една натрапчива мисъл: По дяволите, не звучеше така като беше с мен!
Чувстваше, че иска да убие някого, но в този момент не знаеше дали Маркиза или Перлата от Маракайбо, или може би дори самия себе си.
Осемнадесета глава
Найтхоук седеше в кухнята с чаша кафе в ръка, на няколко крачки от командния стол. Корабът се носеше в пространството на автопилот. Дядо Коледа спеше в своята половина от кабината за екипажа. От коридора долиташе силното хъркане на Маркиза.