Перфектен убиец

— Олимп? Какво е това — град?

Дядо Коледа се ухили.

— Континент.

— Е, човек не може да знае географията на хиляда планети — сви рамене Маркиза.

— Може, ако иска да ги ограби — отвърна Дядо Коледа.

Корабът се разтресе внезапно и премина на свръхсветлинна скорост.

— Предавам се — разсмя се Маркиза и се обърна към Найтхоук. — А ти, Джеферсън Найтхоук? — попита със задоволство. — Ти планираш ли да натрупаш състояние на Делурос?

— Не — отговори Найтхоук. — Аз планирам да се освободя на Делурос.

— Да се освободиш от какво?

— От много неща.

— Например?

— Духове, най-вече.

— На хора, които си убил?

Найтхоук поклати глава.

— От човека, който съм бил… или който е трябвало да бъда.

— Нямаш голяма полза от това — отбеляза Маркиза с леко неодобрение.

— Има, повече, отколкото можеш да си представиш — каза Найтхоук твърдо.

Маркиза сви рамене.

— Прави каквото искаш. — Той погледна в коридора към кабината на Мелисанда и добави: — В разумни граници.

Найтхоук отново се напрегна и Свещеното кълбо реагира веднага — спря да мърка и нададе тихичък пронизителен звук. Найтхоук го взе, полюля го в ръцете си и го погали нежно.

— Трябва да се отървеш от това нещо — каза Маркиза.

— Харесва ми.

— Според мен не служи за нищо, а и заема място.

— Не толкова, колкото Мелисанда.

— Тя има предимства, които надвишават недостатъците й — каза Маркиза.

Найтхоук си наложи да се успокои, отпусна тялото си мускул след мускул и се опита да не мисли за жената със синята кожа, изтегната на леглото му. Най-накрая Свещеното кълбо започна да мърка и той усети, че е успял да се овладее.

— Трябва да се научиш да контролираш младата си кръв — отбеляза Маркиза, който го наблюдаваше внимателно. — И крайно време е да разбереш кой раздава заповедите тук.

— Учим се, колкото можем по-бързо — каза Дядо Коледа, преди Найтхоук да успее да направи някоя язвителна забележка.

— Това исках да чуя — отвърна Маркиза.

Изведнъж Мелисанда се показа в коридора.

— Гладна съм — оплака се тя. — Какво имаме за ядене?

— Не питай мен — каза Найтхоук студено. — Питай кораба.

Джеф отиде до корабната кухня и я задейства. Изведнъж светнаха светлини и във въздуха се появи едно илюстрирано меню, като пред пътниците се показаха триизмерни образи на ястията.

— Това наистина ли е пържола? — попита тя.

— Направена е от соев продукт — отговори Найтхоук. — Но няма да усетиш разликата.

— Ами добре — каза Маркиза, — щом изглежда като пържола и има вкус на пържола, кой го интересува какво е всъщност?

„А ако някой изглежда като Перфектния убиец, и мисли като него, и убива като него, помисли си Найтхоук, никога не го вбесявай като пилотираш кораба му и като се перчиш с жена си пред него.“

— Какво ще хапнеш, любов моя? — попита Маркиза.

— Нищо — отвърна Мелисанда.

— Сигурна ли си?

— Не ям фалшификати. — Тя въздъхна. — Освен това, каквото искам, го няма в корабната кухня.