Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Критският бик (седми подвиг). Херакъл трябвало да напусне Гърция и да отиде на остров Крит, за да изпълни седмото поръчение, дадено му от Евристей. Евристей му възложил да доведе в Микена критския бик. Този бик бил изпратен на критския цар Минос, син на Европа, от земетръсеца Посейдон; Минос трябвало да принесе бика в жертва на Посейдон. Но на Минос му досвидяло да принесе в жертва такъв прекрасен бик и той го оставил в стадото си, а в жертва на Посейдон принесъл един от своите бикове. Посейдон се разгневил на Минос и направил да побеснее произхождащия от морето бик. Бикът върлувал из целия остров и унищожавал всичко по пътя си. Големият герой Херакъл хванал бика и го укротил. Херакъл яхнал широкогърбия бик и преплувал с него морето от Крит до Пелопонес. Той закарал бика в Микена, но Евристей се побоял да остави Посейдоновия бик в своето стадо и го пуснал на свобода. Като се почувствувал пак свободен, бесният бик се понесъл към север през целия Пелопонес и най-сетне стигнал в Атика на Маратонското поле. Там го убил големият атински герой Тезей.
Конете на Диомед (осми подвиг). След като укротил критския бик, Херакъл по поръка на Евристей трябвало да замине за Тракия при царя на бистоните Диомед. Тоя цар имал чудно красиви и силни коне. Те били навързани с железни вериги към яслите си, тъй като никакви букаи не можели да ги удържат да не бягат. Цар Диомед хранел тези коне с човешко месо. Той им давал да изядат всички чужденци, които, бягайки от бурите, спирали с корабите си в неговия град. При този именно тракийски цар се явил със спътниците си Херакъл. Той заграбил Диомедовите коне и ги отвел на кораба си. Диомед със своите войнствени бистони настигнал Херакъл на брега. Като възложил на своя любимец Абдер, Хермесов син, да пази конете, Херакъл влязъл в бой с Диомед. Макар че лицата, придружаващи Херакъл, не били много, все пак Диомед бил победен и паднал в боя. Херакъл видял, че дивите коне разкъсали любимеца му Абдер. Той уредил великолепно погребение на своя любимец, на гроба му насипал висока могила, а край гроба положил основите на град и в чест на любимеца си Абдер го нарекъл Абдера. Диомедовите коне пък Херакъл закарал при Евристей, но той заповядал да ги пуснат на свобода. Дивите коне избягали в планините Лике(й)он, покрити с гъста гора, и там били разкъсани от диви зверове.
ХЕРАКЪЛ ПРИ АДМЕТ
Когато Херакъл плавал на кораба си по морето към бреговете на Тракия, за да отвлече конете на цар Диомед, той решил да посети приятеля си цар Адмет, тъй като пътят му минавал покрай град Фера, където управлявал Адмет.
Херакъл избрал за посещението си тежко за Адмет време. Голяма скръб владеела в дома на ферския цар. Жена му Алкестида трябвало да умре. Някога богините на съдбата, великите мойри, по молба на Аполон отредили, че Адмет може да се избави от смърт, ако в последния час на живота му някой се съгласи доброволно да слезе вместо него в мрачното царство на Хадес. Когато дошъл часът на смъртта му, Адмет помолил своите вече много стари родители някой от тях да се съгласи да умре вместо него, но родителите му отказали. Не се съгласил да умре доброволно вместо цар Адмет и никой от жителите на Фера. Тогава младата, хубава Алкестида решила да жертвува живота си за любимия си мъж. В деня, когато трябвало да умре Адмет, се приготвила за смърт неговата жена. Тя умила тялото си и си сложила погребални дрехи и украшения. Като се приближила до домашното огнище, Алкестида се обърнала към богиня Хестия, която дава щастие в къщи, с гореща молитва:
— О, велика богиньо! За последен път превивам аз тук пред тебе колене. Моля те, закриляй моите деца-сирачета, тъй като аз трябва днес да сляза в царството на мрачния Хадес. О, не позволявай те да умрат преждевременно, както умирам аз! Нека животът им тук, в родината, бъде щастлив и богат.
След това Алкестида обиколила всички олтари на боговете и ги окичила с мирта.
Най-после тя се оттеглила в покоите си и се захлупва разплакана на леглото си. Дошли при нея децата й — син и дъщеря. Горчиво ридали те на майчините гърди. Плачели и прислужничките на Алкестида. Адмет отчаян прегърнал младата си жена и я молел да не го оставя. Алкестида е вече готова да посрещне смъртта; с нечути стъпки вече се приближава към двореца на ферския цар омразният на богове и на хора бог на смъртта Танатос, за да отреже с меч кичур коса от главата на Алкестида. Сам златокъдрият Аполон го е молил да отложи часа на смъртта на жената на любимеца му Адмет, но Танатос е неумолим. Алкестида чувствува приближаването на смъртта. В ужас тя извиква: