Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Еримантският глиган и битката с кентаврите (пети подвиг). След преследването на медноногата кошута, което траяло цяла година, Херакъл не почивал дълго. Евристей пак му възложил задача: Херакъл трябвало да убие еримантския глиган. Този глиган, който притежавал чудовищна сила, живеел на планината Еримант и опустошавал околността на град Псофис. Той не щадял и хората и ги убивал с грамадните си стърчащи зъби. Херакъл тръгнал за планината Еримант. По пътя той споходил мъдрия кентавър Фол. Фол приел с почит великия Зевсов син и му устроил пиршество. През време на пиршеството кентавърът отворил голям съд с вино, за да нагости по-добре героя. Надалеч се разнесли благоуханието на чудното вино. Усетили това благоухание и другите кентаври. Те страшно се разсърдили на Фол, задето отворил съда. Виното принадлежало не само на Фол, а било собственост на всички кентаври. Те нахлули в жилището на Фол и нападнали ненадейно него и Херакъл, когато те двамата весело пирували, като били украсили главите си с бръшлянови венци. Херакъл не се изплашил от кентаврите. Той бързо скочил от мястото си и започнал да хвърля по нападателите грамадни димящи главни. Кентаврите хукнали да бягат, а Херакъл ги сразявал с отровните си стрели. Героят ги гонил чак да самата Малея. Там кентаврите се укрили при Херакловия приятел Хирон, най-мъдрия измежду кентаврите. Веднага след тях в Хироновата пещера се втурнал Херакъл. В гнева си той опънал своя лък, блеснала на въздуха стрела и се забила в коляното на едного от кентаврите. Не враг прострелял Хераклов приятеля си Хирон. Голяма скръб обхванала героя, когато видял кого е наранил. Херакъл бърза да промие и превърже раната на приятели си, но. нищо не може да помогне. Той знае, че раната от стрела, натопена в отровната жлъчка на хидрата, е неизлечима. И Хирон знаел, че го застрашава мъчителна смърт. За да не страда от раната, той впоследствие доброволно слязъл в мрачното царство на Хадес.
В дълбока печал Херакъл напуснал Хирон и скоро стигнал до планината Еримант. Там той намерил страшния глиган в една гъста гора и с викове го изгонил от гъсталака. Дълго преследвал Херакъл глигана и най-сетне го вкарал в дълбокия сняг на планинския връх. Глиганът затънал в снега и Херакъл се спуснал върху него, свързал го и го занесъл жив в Микена. Когато Евристей видял чудовищния глиган, от страх се скрил в голяма бронзова делва.
Оборите на цар Авгий (шести подвиг). Скоро Евристей възложил на Херакъл нова задача. Той трябвало да изрине всичкия тор от оборите на Авгий, цар на Елида и син на лъчезарния Хелиос, Богът на слънцето дал на своя син несметни богатства. Особено многобройни били стадата добитък на Авгий. Сред стадата му имало триста бика с бели като сняг крака, двеста бика били червени като сидонски пурпур, дванадесет бика, посветени на бог Хелиос, били бели като лебеди, а един бик, който се отличавал с необикновена красота, сияел като звезда. Херакъл предложил на Авгий да почисти за един ден грамадните му обори, ако той се съгласи да му даде една десета част от своите стада. Авгий се съгласил. На него му се струвало невъзможно да се извърши такава работа за един ден. Но Херакъл пробил от двете противоположни страни стената, която заобикаляла обора, и отбил да текат през него водите на две реки, Алфей и Пеней. Водите от тези реки за един ден отнесли всичкия тор от обора, а Херакъл отново иззидал стените. Когато героят отишъл при Авгий да си поиска наградата, гордият цар не му дал обещаната една десета част от стадата и Херакъл трябвало да се върне в Тиринт с празни ръце.
Великият герой страшно си отмъстил на царя на Елида. Няколко години по-късно, след като вече се бил освободил от службата си при Евристей, Херакъл нахлул с голяма войска в Елида, победил в кръвопролитен бой Авгий и го убил с една от своите смъртоносни стрели. След победата Херакъл събрал войската си и струпал цялата богата плячка край град Пиза, принесъл жертви на олимпийските богове и турил началото на Олимпийските игри, които се устройвали оттогава насетне от всички гърци всеки четири години на свещената равнина, която самият Херакъл бил засадил околовръст с маслинови дървета, посветени на богиня Атина Палада.
Херакъл си отмъстил и на всички Авгиеви съюзници. Особено скъпо платил пилоският цар Нелей. Като стигнал с войските си до Пилос, Херакъл превзел града, убил Нелей и избил единадесетте му синове. Не се спасил и Нелеевият син Периклимен, на когото владетелят на морето Посейдон дал дарбата да се превръща в лъв, в змия и в пчела. Херакъл го убил, когато, като се превърнал в пчела, Периклимен кацнал върху един от конете, впрегнати в Херакловата колесница. Единствен Нелеевият син Нестор останал жив. По-късно той се прославил всред гърците със своите подвизи и с голямата си мъдрост.