Времената се менят

— Не.

— И през ум не ми е минавало. — Закопча чистия памперс на сина си. Помисли си колко бе прост животът на родителите, когато трябва да се тревожат само да не свършат бебешките пелени в аптеката или за прорязването на поредното зъбче. — Съни, познаваш този човек само от няколко седмици.

Тя си прехапа езика, за да не каже нещо излишно.

— Да разбирам ли, че вече не вярваш в свободната любов?

— Сексуалната революция отдавна свърши. — Уил закопча ританките на бебето и се изправи. — И за това си има няколко много сериозни причини.

Съни протегна напред ръка.

— Преди да си започнал да ги изброяваш, искам да те предупредя, че напълно споделям твоите възгледи.

Това донякъде го успокои. Тя никога не лъжеше.

— Добре. Значи се разбрахме.

— За това, че безразборните сексуални връзки не са нито морални, нито благоразумни от физическа гледна точка? Абсолютно си прав. Винаги съм мислила така.

— Радвам се да го чуя. — Уилям забеляза, че очите на Сам се залепват за сън и внимателно го сложи в креватчето. Преди това отмести няколко плюшени животни, за да освободи място.

— Но не твърдя, че съм девствена.

Уил премигна притеснено — мразеше да се държи като лицемерен пуритан, и въздъхна.

— Подозирах го.

— Да седна ли на стола, докато се извиня?

Устните му трепнаха в усмивка.

— Не вярвам да ни помогне много в този случай. Имам вяра в способността ти да преценяваш хората, Сънбийм.

Баща й беше просто трогателен. Хвана лицето му с двете си ръце и го целуна.

— Ала предпочиташ сам да се убедиш дали случайно не съм сбъркала.

— Естествено. — Уил се засмя и я потупа отзад. — Това е едно от предимствата на четиридесетгодишните.

— Ти никога няма да станеш на четиридесет години. — Тя за малко да се усмихне. — Татко, мога също да ти призная, че и преди съм била с мъж.

— Нали не говориш за онзи мазен червей, Карл Помине?

Съни направи физиономия.

— Имай ми повече доверие. И не ме прекъсвай, говоря сериозно. Когато съм с някого, това означава, че го харесвам, че между нас съществува взаимно уважение и отговорност. Нали вие ме научихте на това, ти и мама.

— Значи искаш да кажеш, че няма смисъл да се тревожа за отношенията ти с Джей Ти?

— Не, напротив. Можеш да се тревожиш колкото искаш. Искам само да ти кажа, че не го харесвам…

— Е, тогава няма…

— … А го обичам…

Внимателно я погледна право в очите. Като всеки мъж, цял живот страстно влюбен в една жена, той добре познаваше признаците. Крайно време бе да си признае, че ги бе забелязал на лицето на дъщеря си от първия момент, в който бе престъпила прага на дома му този следобед.

— И?

— Какво „и“? — на свой ред запита Съни.

Какво ще правиш оттук нататък?

— Ще се омъжа за него. — Самата тя толкова се изненада от думите си, че се засмя. — Той още не знае, защото току-що го реших. И когато си тръгне на Изток, смятам да замина с него.

— А ако не те иска?

Съни гордо вдигна брадичка.

— Ще се примири.

— Явно проблемът е, че прекалено приличаш на мен.