Времената се менят

— Добър ден.

Отдръпнаха се един от друг и се обърнаха по посока на гласа. Беше Керълайн, застанала на вратата. Тъмната й права коса свободно се спускаше по раменете. На ушите й висяха обеци с мъниста. Кротка усмивка осветяваше красивото й лице с големи, учудени очи. Беше облечена с мъжка риза, елегантен памучен панталон и мокасини, обшити с мъниста. На ръце държеше бебе, което се смееше радостно.

— Мамо! — Съни се втурна и прегърна едновременно жената и детето. Беше по-висока от Керълайн, затова се наведе да я целуне също така звучно, както баща си. Засмя се, грабна бебето на ръце и започна да го върти из стаята. — Здрасти, Сам! Как си? О, колко си пораснал!

— Защото има апетита на сестра си — изтъкна Керълайн.

Съни се засмя и сложи кикотещото се бебе на коляно.

— Джей Ти, това са майка ми Керълайн и брат ми, принц Самюъл.

— Джей Ти? — С опитно око на художник Керълайн вече бе уловила семейната прилика и бе направила връзката. — Сигурно сте братът на Кал?

— Да. — Чувството на нереалност отново се върна, докато пресичаше стаята. Вместо да му подаде ръка, тя го целуна топло.

— Най-после да се запознаем с някой от близките на Кал. Той толкова се гордее с вас.

— Нима? — В тона му се промъкна сдържано неодобрение.

Керълайн го усети, ала се направи, че нищо не е чула.

— Да. С родителите си ли сте тук?

— Не. Те не успяха да дойдат.

— Жалко. — В очите й проблесна кратко, но искрено разочарование. — Е, надявам се един ден всички да се съберем заедно. А къде е Уил? — обърна се тя към Съни.

— Прави чай.

— Естествено. Моля ви, седнете. Вие бяхте астрофизик, нали?

— Да, точно така. — Джейкъб седна на дивана, Керълайн Стоун — срещу него, а Съни с бебето се настани направо на пода.

— В момента Джей Ти се занимава с пътуване във времето.

— Пътуване във времето? — Керълайн се усмихна и кръстоса елегантните си крака. — Уил ще се побърка от радост, като разбере. Макар в момента да се интересува повече от паралелните светове.

— А какво стана с теорията за прераждането?

— О, продължава да я изучава усърдно. Убеден е, че в миналия си живот е участвал в първия Континентален конгрес.

— Революционно настроен, както винаги. — Съни погъделичка брат си по коремчето и се усмихна на Джейкъб. — Баща ми обича да се занимава с дискусионни проблеми, за да може после да спори върху тях. О, вижте! Сам пълзи!

— Да, това е едно от последните му постижения. — Със смесено чувство на гордост и изненада, Керълайн се загледа как нейният пухкав син с кръгла главичка енергично се премества по килима. — Уил му е направил поне стотина видеозаписа.

— Хванах ви. Пак за мене клюкарствате — обади се той от вратата, тикайки пред себе си масичка за чай на колелца. — С ужас си спомням как, преди да се усетим, Съни премина от пълзене към ходене, а почти веднага след това — към тичане.

— А ти я снима със старата ни кинокамера. — Керълайн стана, прескочи сина си и целуна Уил, след което се зае да му помага с чая.