Мълчанието на агнетата

И е напълно прав, мислеше доктор Лектър. Много е умен Джак. Неговата безизразна шотландско-ирландска физиономия заблуждава околните. Ала ако умееш истински да надникнеш в лицето му, то е цялото в белези от рани. Е, може да има място за още няколко.

— Знам от какво се боиш. Не от болката, нито от самотата. Това, което не понасяш, Ханибал, е унижението. В това отношение си като котките. За мен е въпрос на чест да се грижа за теб и аз го върша. Между нас личните чувства никога не са играли роля, поне от моя страна. И сега пак се грижа за теб.

Никога не е имало споразумение със сенатор Мартин. Сега обаче има. Или може да има. Разговарях с часове по телефона — заради теб и онова момиче. Ще ти съобщя първото условие — ще контактуваш само чрез мен. Аз единствен ще публикувам професионален отчет за станалото, ще публикувам успешното си интервю с теб. Ти нищо няма да публикуваш. Аз единствен ще имам достъп до всеки материал, отнасящ се за Катрин Мартин, ако бъде спасена. Това условие не подлежи на обсъждане. Отговора ще ми дадеш още сега. Приемаш ли?

Доктор Лектър се усмихна вътрешно.

— Или ще ми отговориш сега, или ще даваш отговорите си пред балтиморската полиция. Ето какво ще получиш в замяна: ако кажеш кой е Бъфало Бил и момичето бъде спасено навреме, сенатор Мартин — а тя лично ще потвърди думите ми по телефона — ще издействува да те настанят в затвора „Бръши Маунтън“ в Тенеси, по-далеч от юрисдикцията на мерилендските власти. Ще бъдеш на нейна територия там и тя ще има грижата за всичко, което се отнася до теб, далеч от Джак Крофорд. Ще те сложат в килия с максимална степен на охрана, но с изглед към гората. Ще получиш книги. Що се отнася до разходките на открито, за това ще трябва допълнително да се говори, но тя е навита. Кажи кой е, и можеш още сега да тръгнеш за натам. Полицията на Тенеси ще те поеме от летището, губернаторът даде съгласието си.