Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
Аралани се сепна и сякаш леко се отдръпна назад.
— Аристокра Чаформбинтрано не ми каза, че говорят чеунх — каза тя и в гласа й се прокрадна нотка на неприятна изненада.
— Аристокра Чаформбинтрано не знаеше за това — отвърна Траун учтиво. — Той прекара тук твърде недостатъчно време, а и не демонстрира никакъв интерес да опознае гостите ми.
Очите на Аралани сякаш проблеснаха към Траун и след това се върнаха на Кардас.
— Според доклада би трябвало да са трима.
— Третият е ангажиран с нещо друго — обясни Траун. — Но мога да изпратя да го доведат, ако желаете.
Адмирал Аралани повдигна вежди.
— Позволили сте му да се разхожда безпрепятствено в гарнизона на чиската завоевателна флота?
Траун поклати глава отрицателно.
— Всичките трима са под непрекъснато наблюдение.
— Значи ги изследвате, така ли?
— Разбира се — каза Траун небрежно, сякаш това се подразбираше от само себе си.
Кардас потисна една напираща гримаса. Още от самото начало бе подозирал, че това е една от основните причини Траун да ги задържа на борда. Ала въпреки това не беше особено приятно да го чуе в прав текст.
— И какво сте научили досега? — запита Аралани.
— Изключително много — увери я Траун. — Но не му е сега нито времето, нито мястото да обсъждаме този въпрос.
Погледът на адмирал Аралани прескочи към войниците, които все още стояха мирно край стените на залата за церемонии.
— Съгласна съм — каза тя.
— Предполагам, че ще искате да обходите пленения кораб, преди да го вземете под свое покровителство — продължи Траун. — Приготвил съм совалка, която ви очаква.
— Добре — Аралани посегна към кръста си и докосна някакво незабележимо копче на окачения там чиски предавател. — Нека да повикам моя спътник и ще ви придружим.
При тези думи очите на Траун се свиха до тесни цепки и за първи път на Кардас му се стори, че долавя изненада у него.
— Не бяха споменати никакви други пътници…
— Присъствието му не е с официален мандат от отбранителната флота — каза Аралани. — Доведох го дотук като услуга към осмата управляваща фамилия.
При тези думи в залата пристъпи един млад чис, който се усмихваше. На късата му роба и високите ботуши имаше сложен десен от сиви и тъмночервени цветове.
Като го видя, Траун замръзна.
— Трасс! — процеди той през зъби. После пристъпи напред и докато новодошлият се приближаваше към него, Траун го пресрещна в средата на залата. Двамата едновременно протегнаха дясната си ръка и се здрависаха. Кардас обаче забеляза, че ръкостискането бе не с дланта, а с лакътя. — Добре дошъл! Ето това вече е истинска изненада — усмихна се Траун.
— Постижение, на което доста рядко съм ставал свидетел — отговори другият и леко наклони глава встрани. На лицето му все още грееше усмивка, но Кардас сякаш долови леко напрежение в крайчеца на очите му, когато новодошлият чис погледна през рамото на Траун.
Очевидно командирът улови това.
— Мои гости — той пусна ръката му и посочи с жест към двамата корелианци: — Кардас и Фераси, търговци от К’рел’я и представители на Галактическата република.
— Описанието на аристокра Чаформбинтрано ги представи в доста неприветлива светлина — отбеляза Трасс, като ги изгледа от глава до пети. — Особено що се отнася до облеклото им.
— Сигурно редовната им доставка на моден дизайн от Чсила се е забавила — каза Траун сухо. — Кардас, Фераси, да ви представя синдик Миттрассафис от осмата управляваща фамилия — той се усмихна малко по-широко и добави: — Моят брат.
— Вашият брат?! — не се сдържа Марис.
— И умеят да говорят чеунх?! — удиви се Миттрассафис, а тонът на гласа му леко се промени.
— Криво-ляво — отговори Траун. — Двамата с адмирал Аралани тъкмо се канехме да посетим пленения пиратски съд. Би ли желал да ни придружиш?
— Това е основната причина да дойда тук.
— Основната причина? — удиви се Траун.
Върху лицето на събеседника му трепна един мускул.
— Има и други.
— Ясно — каза Траун. — За това ще разговаряме по-късно. А сега, бихте ли ни придружили, адмирале?
По-голямата част от прехода около въртящия се астероид премина в мълчание. От време на време Траун отбелязваше някакви технически подробности по конструкцията на пиратския кораб. Изглежда, обаче нито адмиралът, нито Миттрассафис изпитваха особено желание да му отговарят с нещо повече от едносрични коментари или откъслечни несъществени въпроси. А войниците от ескорта на адмирал Аралани още по-малко имаха намерение да се включват в разговора.