Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Така ли?
— Просто ми трябваше малко допълнително упражнение на абстрактни съществителни и прилагателни — каза тя с равен глас, докато погледите им се кръстосаха за няколко мига.
— Аа, ясно — побърза да каже Кардас. — Просто се чудех.
Марис задържа погледа си върху него още частица от секундата, а после се извърна отново към Траун.
— Може ли да попитам кое произведение сте подбрали?
— Категорично не — смъмри я той, усмихвайки се. — Ще се наложи да отгатнете това въз основа на описанията ми.
— О, така ли! — възкликна тя озадачено, но бързо се овладя. После погледна към Кардас, стисна челюсти и кимна: — Добре, готова съм.
Очите на Траун сякаш се загледаха в нещо далеч отвъд стените на стаята.
— Промяната на цветовете напомня начина, по който крайчецът на дъгата се разтваря в окъпания от слънчеви лъчи водопад…
Кардас послуша за известно време мелодичния напев на чеунхската реч, като се мъчеше да следи мисълта и същевременно наблюдаваше Марис с крайчеца на окото си. Тя също изпитваше затруднения — това беше очевидно. Устните й от време на време се помръдваха в опитите й да разгадае някои от по-сложните понятия. Ала зад съсредоточеността й му се стори, че съзира още нещо. Нещо в начина, по който бе фиксирала поглед в Траун.
Само че това не бе онзи поглед, с който един студент по лингвистика се взира в своя преподавател. Нито пък погледът, с който пленникът гледа своя похитител.
Започна да усеща неприятно чувство в стомаха си. Да не би да е започнала да се влюбва в Траун? Не беше възможно да е допуснала да се увлече по неговия интелект, вежливост и изисканост. Понеже в края на краищата Марис не беше просто сътрудник и помощник-пилот на Кенто. И макар Кардас никога досега да не бе виждал Кенто да изпада в пристъп на ревност, със сигурност не му се искаше да става свидетел на такава сцена.
— …с някакво дълбоко усещане за откъснатост и несъгласие у художника към неговите сънародници.
— Прекрасно! — промълви Марис, като сега очите й излъчваха още повече възхищение от Траун. — Това беше онази плоскост с изографисаните краища, нали? Пейзажът, при който от долния ъгъл се появява и нараства някаква мрачина…
— Правилно — похвали я Траун. После погледна към Кардас. — А вие успяхте ли да я отгатнете?
— Аз? Ъ-ъ, не — призна си Кардас. — Съсредоточавах се най-вече върху вашите думи.
— Понякога може толкова силно да се съсредоточиш върху отделните думи и понятия на изречението, че напълно да изтървеш какво се казва в него — отбеляза Траун. — Което се отнася и за всяка друга сфера в живота. Никога не трябва да изпускате от погледа си цялостната картина, общия пейзаж — с тези думи той се вгледа в една поредица светлинки, появили се на стената над вратата, и се изправи. — Днешният урок приключи. Сега трябва да посрещна моя гост.
— Гост? — запита Марис, докато също се изправяше заедно с Кардас.
— Един адмирал от чиската отбранителна флота е тук, за да изземе пленения вагаарски съд — обясни Траун, докато тримата отиваха към вратата. — Нищо особено, което да изисква вниманието ви.
— Може ли да наблюдаваме церемонията по приема до вас? — запита Кардас. — Този път вече ще можем да разбираме какво се говори.
— Смятам, че това ще е допустимо — каза Траун. — Адмирал Аралани със сигурност ще е научила за вашето присъствие от аристокра Чаформбинтрано и вероятно ще иска лично да се запознае с вас.
— Те двамата от една и съща фамилия ли са? — поинтересува се Марис.
Траун поклати глава отрицателно.
— Висшите офицери от отбранителната флота не принадлежат към никоя конкретна фамилия — поясни той. — Те са развързани от своето фамилно име и от прилежащите към него привилегии и са станали част от йерархията на отбранителната флота, за да могат да служат на всички чиси без страхопочитание или предразсъдък към никого.
— Това значи, че военното ви командване се гради на заслугите на отделните офицери, а не на нещо, което се наследява поради кръвно родство с фамилиите? — заключи Марис.
— Точно така — потвърди думите й Траун. — Офицерите се приемат в йерархията едва след като са се доказали. Също както самите управляващи фамилии правят избор на съответните усвоени по заслуга.
— Какво значи „усвоени по заслуга“? — поинтересува се Кардас.
— „Усвоен по заслуга“ наричаме чис, който се довежда в дадена фамилия от другаде, без да има кръвна връзка с нея, за да я обогати и да внесе допълнително разнообразие или нова жизненост — обясни му Траун. — Всички воини стават усвоени по заслуга в момента, когато бъдат приети на служба съответно в отбранителната или в завоевателната флота — с тези думи той потупа тъмночервения знак на рамото си и допълни: — Точно затова всеки воин носи съответния цвят на една от фамилиите.