Имперски убийства

Вилата на Домацила беше прекрасна, просторна постройка на главната улица, която пресичаше Есквилин. Имаше красиви колонади, сенчести портици и добре оформена градина с внимателно подредени овошки и беседки където, ако пожелаеха, можеха да се усамотяват влюбени. Под ранната пролетна светлина блестяха сребристи езерца; сред окъпаните от слънцето лехи ромоляха фонтани. В украсени с орнаменти рибарници, оградени от избуяли тръстики, плуваха тлъсти лениви шарани.

— Истински рай! — така нарече дома си Домацила, докато развеждаше Клавдия из градината, преди двете да влязат в къщата. Централната сграда представляваше елегантна постройка на два етажа. Колонади със скосени покриви от червени тухли свързваха отделните апартаменти и защитаваха посетителите от природните стихии. Покоите бяха пищно обзаведени, със сложни мозайки по подовете и облицовани с мрамор стени. Въздухът бе ароматизиран, спокойната атмосфера се нарушаваше само от приглушени разговори, от смеха на дамите или звука на звънче, което викаше прислугата да донесе освежителни напитки в някоя от стаите.

— Разкошна като дворец! — съгласи се Клавдия.

Домацила спря в края на един коридор и стисна ръката й.

— Обаче никога не забравяй, Клавдия — подпухналите й от безсъние очи примижаха доволно, — че това е най-обикновен публичен дом и аз не съм нищо повече от сводницата на императора. — Отметна боядисаните къдрици от челото си: — Уморена съм и изглеждам уморена — отбеляза тя, — но ти имаш вид на човек, който изобщо не е дремвал.

— Бях заета в гостилницата на чичо ми — отвърна Клавдия.

— Много заета ли? — кокетно подпита Домацила.

— Не с това, за което си мислиш! — рязко отговори Клавдия. — Имахме някои проблеми, които трябваше да разрешим.

Домацила я прегърна през раменете и я подкани да продължат напред.

— Знам коя си — прошепна заговорнически тя. — Ако императрицата, божествената Августа, изпраща прислужница като теб, то не е, за да бъдат измити по-бързо съдовете, нали?

Отвори вратата на една стая и подкани Клавдия да влезе. В единия ъгъл имаше голямо легло, наоколо бяха разположени различни мебели: две ниски масички, кушетка, столове, ракла с бронзови заключалки. На стената, където се окачваха дрехите, бяха монтирани специални закачалки. Високият прозорец беше затворен, капаците спуснати. Въздухът леко ухаеше на свещи от пчелен восък.

— Стаята е съвсем като тези на другите момичета — обясни Домацила. — Може би мебелите не са толкова красиви, но ти току-що пристигаш и само боговете и божествената Августа знаят колко време ще останеш. Прозорците са високи, защото има злосторници, които обичат да се вмъкват в градината и да се наслаждават на красиви гледки. Но и стените са доста високи, а аз съм наела няколко яки мъже с кучета, които обикалят наоколо през нощта.