Светкавично бягство
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светкавично бягство». Краткое содержание книги:
С изключение на последната миля Ларсън шофира през целия път с включени всички възможни светлини — фарове, стопове, мигачи, сменящи се ту ляв, ту десен. Цялото това светлинно шоу беше, за да го идентифицират като кола за спешни случаи. Предупредителните сини и бели светлини от вътрешната страна на предното стъкло даваха да се разбере, че е пазител на закона, не пожарникар или шофьор на линейка.
Обади се за подкрепление, без да знае как трафикът ще се отрази на пътуването му. Стана така, че стигна фермата с овошките пръв.
Отби на около петстотин метра от къщата и тръгна пеш.
Паоло се наведе и мина под прозореца в опит да стигне входната врата колкото се може по-бързо. Приземният етаж не само щеше да бъде добре защитен, но и вероятно щеше да се окаже мястото, където се намира последният агент. Помисли си, че по-вероятно беше той всъщност да е тя, имайки предвид, че защитеният свидетел е жена. Това му вдъхна повече увереност.
Вторият етаж изглеждаше най-удобен. Дори и да се наложеше да счупи някое стъкло, за да влезе, времето, необходимо на пазача да реагира, щеше да работи в негова полза.
Озовал се на верандата, той се покатери на парапета, а оттам на една колона, от която се ронеха парченца олющена бяла боя и падаха сред есенната растителност като мъртви молци, доближили се прекалено близо до лампата. Покатери се тихо като змия, плъзна се по покрива на верандата, а оттам мина на по-стръмния главен покрив и се отправи към най-близкия от няколкото тавански прозорци, всичките черни като катран. Движеше се бавно и предпазливо от прозорец на прозорец, чувстваше се уязвим. Конструкцията беше стара — двойни прозорци, въжета и тежести. Някаква преграда бе провесена от другата страна на стъклото — плътен затъмняващ материал. Надяваше се, че това ще заглуши звука от счупено стъкло. Когато се оказа, че не може да отвори прозорците с импровизирания шперц, удари с лакътя си малко над заключващия механизъм. Парченца стъкло се посипаха долу, върху черната завеса.
Прозорецът се отвори. Бръсначът му се провря през гумираната винилова покривка, след което той се промуши вътре през цепнатината.
Стаята беше тъмна. Най-обикновено легло, умивалник отпреди сто години в ъгъла и тоалетна масичка с огледало. Нямаше куфари, нямаше дрехи. Той се доближи до вратата, наострил уши за хукналия нагоре пазач.
Нищо.
За момент, само за един момент, си позволи да повярва, че жената не е тук. Това обясняваше небрежното патрулиране около периметъра; двамата сякаш не пазеха човек, а сградата. Другото възможно обяснение на абсолютната тишина беше толкова мъчително, че той дори избягваше да си го помисли. Само двама пазачи ли имаше? Затова ли използваха схемата един да се движи, а друг да стои на едно място, заради малкия брой хора? Беше ли свидетелката тук, вероятно въоръжена, но съвсем сама?
Имаше такава вероятност. Службите сигурно бяха изпаднали в хаос. Колко души можеха да отделят за охраната на един-единствен свидетел, когато животът на хиляди други бе изложен на опасност? Но вълната на оптимизъм беше разколебана от една нова мисъл — този пазач може би беше по-умен, отколкото допускаше. Явно не беше от онези, които се втурват и се изправят лице в лице с натрапника. Ами ако той се спотайваше някъде вътре, готов да го хване в капана, възползвайки се от елемента на изненадата? Към внезапното му колебание се прибави и мисълта за изтеклото време. Скоро щеше да дойде и разплатата за двамата убити пазачи. След срива в комуникациите Службите щяха да реагират или с хеликоптер, или с кола, или и с двете. Може би разполагаше с не повече от пет-десет минути. След това вече не можеше да бъде сигурен. Къщата бе голяма.
Залови се за работа.
Въпреки бученето в ушите й, подобно на пищенето на чайник, Хоуп си помисли, че чува нещо. Предупреждението на Ларсън бе усилило болката в слепоочията й, стискаше зъби, скована от страх. Беше тренирала усилено през всичките тези години да контролира подобни състояния, но този път, изолирана в едно смътно познато пространство, без Пени до себе си, започна да се паникьосва.
Отвън. Наблизо. На покрива?
Скривалище. Не бе мислила за нищо друго след обаждането на Ларсън. В различните си домове през годините винаги беше подготвяла разни тайни места, където тя и Пени можеха да се скрият в случай на нужда. Не скрити стаи, а просто някое кътче или процеп, гардероб с двойно дъно, празни места в кухненските шкафове. Но тук, на това място? Помисли си за двете задни спални, защото от там имаше достъп до задното стълбище, ако чуеше някой да се изкачва по предното. Помисли си, че дори може да си играе на криеница, като използва двете стълбища и се движи постоянно. Но Ларсън й беше казал да намери някое място, от което да не мърда, и колкото и да ненавиждаше предписанията, тя инстинктивно разбираше, че той има право.