Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
— Повече — съобщи Фандорин. — Самият престъпник. Лично. М-може ли да запаля?
И с пурата в ръка разказа за резултатите от проучването. Караченцев все повече се въсеше. Доизслуша го, угрижено се почеса по високото чело, отметна риж кичур.
— И как тълкувате тази главоблъсканица?
Ераст Петрович изтръска стълбчето пепел.
— Соболев се е канел да предприеме нещо дръзко. Може би преврат в духа на осемнайсети век. Общо взето, нещо такова, на което немците му викат „пуч“. Знаете колко популярен беше в армията и сред народа. А авторитетът на върховната власт сега толкова е паднал… какво да ви говоря, за вас работи цялото жандармерийско управление, донасят ви за всички слухове.
Полицейският началник кимна.
— Всъщност не знам нищо за самия заговор. Дали Соболев се е взел за Бонапарт, дали — което ми се вижда по-вероятно — е искал да качи на престола някого от роднините на императора… Не знам и не искам да г-гадая. А и за нашата задача това не е от значение.
Караченцев само тръсна глава и разкопча златотканата си яка. Между веждите му избиха капчици пот.
— Така или иначе, нашият Ахил е кроял нещо значително — невъзмутимо продължи колежкият асесор и пусна към тавана елегантна струйка дим, самото съвършенство. — Обаче е имал някакви т-тайнствени и всемогъщи противници, осведомени за плановете му. Клонов, ще рече Певцов — е техен човек. Антисоболевската партия е решила с негова помощ да отстрани новопръкналия се Бонапарт, но без много шум, уж като естествена смърт. И го направи. В помощ на екзекутора е действали приятелят ни Хуртински, който е бил свързан с антисоболевистите и най-вероятно е п-представлявал интересите им в Москва.
— Ераст Петрович, не толкова бързо — примоли се Караченцев, — свят ми се вие. Каква партия? Къде? При нас, в Министерството на вътрешните работи?
Фандорин сви рамене:
— Много е възможно. Във всеки случай не е минало без участието на вашия началник граф Толстов. Спомнете си писмото в защита на Хуртински и депешата, с която оневини Певцов. Но Хуртински се прояви като лош изпълнител — алчността го погуби, поблазни се от Соболевия милион и реши да съвмести полезното с приятното. Обаче централната фигура в цялата тази история несъмнено е светлоокият блондин. — Колежкият асесор внезапно потръпна, осенен от нова идея. — Момент може би всичко е дори още по-заплетено. Ами да, разбира се! — той скочи и закръстосва бързо кабинета — генералът само го следеше с очи, опасявайки се да не наруши мисловния ход на прозорливия чиновник. — Изключено е министърът на вътрешните работи да организира убийството на Соболев, каквото и да си е бил наумил генерал-адютантът. Това е нонсенс! — от вълнение беше престанал да заеква. — Нашият Клонов най-вероятно не е онзи същият капитан Певцов, за когото ни пише графът. Истинският Певцов най-вероятно вече е очистен. Тук ми мирише на много хитра интрига, замислена по такъв начин, че в случай на провал всичко да се стовари върху вашето ведомство! — развихри се неудържимо Фандорин. — Тъй-тъй-тъй! — плесна няколко пъти бързо с ръце — генералът, цял внимание, само дето не подскочи от неочаквания звук. — Да предположим, че министърът знае за заговора на Соболев и е организирал тайно да го следят. Това първо. Някой друг също знае за заговора и иска да убие Соболев. Това второ. За разлика от министъра това лице или по-скоро хора, да ги наречем контразаговорници, не са обвързани в служба на закона и преследват някакви свои цели.
— Какви цели? — с безпомощен глас попита окончателно обърканият полицейски началник.
— Властта най-вероятно — нехайно отвърна Фандорин. — Какви други цели, щом нещата са навързани на такова високо ниво? Контразаговорниците разполагат с такъв невероятно изобретателен и предприемчив изпълнител като така наречения Певцов. Не ще и дума, че не е никакъв търговец. Той е невероятен човек с изключителни способности. Невидим, неуловим, неуязвим. Вездесъщ — навсякъде се появяваше преди нас и пръв нанасяше удара. Макар да действахме бързо, той ни оставяше с пръст в уста.
— Ами ако все пак е жандармерийски капитан и действа по указание на министъра? — попита Караченцев. — Ами ако… — преглътна. — Ако отстраняването на Соболев е разпоредено от най-високо място? Извинявайте, Ераст Петрович, но ние с вас сме професионалисти и прекрасно — знаем, че за защита на държавните интереси понякога е наложително да се действа с нетрадиционни методи.
— Тогава защо трябваше да се краде чантата, и то от жандармерийското управление? — сви рамене Фандорин. — Тя вече беше на разположение на жандармерията и вие по надлежния ред щяхте да я изпратите в Петербург пак на въпросния граф Толстов. Та защо цялата тази история? Не, министерството не е замесено. Пък и да убиеш всенароден герой не е като да удушиш в зандана някакъв си генерал Пишегрю35. Да посегнат на Михаил Дмитриевич Соболев? Без съд и присъда? Не, Евгений Осипович, въпреки всички несъвършенства на властта у нас това вече е прекалено. Не ми се вярва.
35
Шарл Пишегрю (1761–1804) — френски генерал. Арестуван за подготвяно покушение срещу Наполеон Бонапарт, а 40 дни по-късно (6 април 1804) е намерен мъртъв в затвора „Тампл“. Въпреки официалната версия за самоубийство се смята, че е удушен. — Б.пр.