Ледено ухапване

СПА-зоната се състоеше от поредица от басейни с гореща минерална вода. Може би някога са се намирали в нещо като пещера, но строителите на курорта отдавна бяха отстранили всякакви следи от грубата природна среда. Стените и таванът от черен камък бяха полирани и красиви като всичко останало в курорта. Все едно да се озовеш в пещера, обаче много приятна, дизайнерска пещера. Покрай стените бяха подредени лавици с кърпи и хавлии, както и маси, отрупани с екзотични храни. Самите бани бяха оформени в стила на всичките помещения тук, изсечени в скалите: басейни с каменни облицовки, пълни с гореща вода, нагрявана от някакъв подземен източник. Пара изпълваше всичко наоколо, а във влажния въздух се носеше лека миризма с метален привкус. Около нас отекваха смеховете на участниците в забавлението, както и плисъкът на водата.

— Защо Мия е с теб? — попитах тихо Лиса. Проправяхме си път по криволичещата пътека към едно от помещенията за отдих, като търсехме свободен басейн.

— Тя говореше с Мейсън, когато си тръгвахме — отвърна ми Лиса също тъй тихо. — Стори ми се безчувствено… не зная… да я оставим просто така…

Дори аз бях съгласна с това. По лицето й си личаха признаците на дълбока скръб, но в момента Мия, изглежда, за кратко бе забравила болката си, докато слушаше какво й говори Мейсън.

— Мислех, че не познаваш Ейдриън — додаде Лиса. В тона й, както и през нашата връзка се долавяше неодобрение. Накрая открихме един голям басейн, малко настрани от пътеката. На противоположния му край видяхме момче и момиче, сплели тела, но все пак оставаше достатъчно пространство, за да се настаним и ние. Лесно можехме да пренебрегнем двойката в отсрещния край на басейна.

Потопих крака си във водата, но бързо го издърпах обратно.

— Не го познавам — казах й. Отново накиснах предпазливо само крайчеца на пръстите на крака си, после постепенно потопих във водата и останалата част от тялото си. Но изкривих лице в гримаса, когато водата достигна до корема ми, защото рязко и неприятно ме опари.

— Би трябвало да го познаваш поне малко. Нали те е поканил на това парти.

— Да, но виждаш ли го сега да е с нас?

Тя проследи погледа ми. Ейдриън бе застанал в противоположния край на помещението сред група момичета по бански, доста по-изрязани от моя. Една от тях беше с модел на дизайнерката Бетси Джонсън7, които бях видял в едно списание. Въздъхнах и се огледах наоколо.

Междувременно вече всички бяхме във водата. Толкова беше гореща, че имах чувството, че съм се озовала в казан за варене на супа. Сега, след като Лиса се бе убедила, че отношенията ми с Ейдриън са съвсем невинни, можех да насоча вниманието си към разговора на останалите от нашата група.

— За какво си говорите? — прекъснах ги аз. Така беше много по-лесно, отколкото да ги слушам и да се напрягам да схвана за какво ставаше дума.

— За събранието — заяви Мейсън възбудено. Очевидно беше превъзмогнал раздразнението, че постоянно ме виждаше в компанията на Ейдриън.