Ледено ухапване

— Малък дампир — чух внезапно един глас наблизо.

Бавно, все още зашеметена, се обърнах и видях Ейдриън Ивашков. Той ми се усмихна, след което леко кимна на Дмитрий. Подозирах, че лицето ми пламти. Каква част от разговора ми с Дмитрий бе чул Ейдриън?

Той вдигна ръка в небрежен жест.

— Не искам да прекъсвам нещо. Само ми се ще да поговоря с теб, когато имаш време.

Искаше ми се да кажа на Ейдриън, че не разполагам с никакво време за игричките му, но още ме болеше от думите на Дмитрий, който тъкмо в този миг гледаше крайно неодобрително към Ейдриън. Подозирах, че и той, както всички останали, беше чувал за лошата репутация на Ейдриън. Много добре, казах си. Внезапно ми се прииска да го накарам да ревнува. Исках да го нараня толкова силно, колкото и той ме бе наранил преди малко.

Преглътнах болката и пуснах в действие прочутата си усмивка — убиец, която не бях използвала от доста време. Приближих до Ейдриън и отпуснах ръка на рамото му.

— Точно сега имам свободно време. — Кимнах на Дмитрий и поведох Ейдриън напред, като вървях плътно до него. — По-късно ще се видим, пазител Беликов — обърнах се и продължих нататък.

Тъмните очи на Дмитрий ни проследиха с каменно изражение. Аз обаче рязко се извърнах и повече не погледнах назад.

— Не си падаш по по-възрастни, така ли? — попита ме Ейдриън, когато останахме сами.

— Само си измисляш разни работи — казах му аз. — Очевидно зашеметяваща ми красота ти е замъглила ума.

Той се засмя с приятния си смях.

— Напълно е възможно.

Понечих да отстъпя крачка встрани, но той ме прегърна през кръста.

— Не, не, ти толкова искаше да покажеш колко си близка с мен, така че сега ще трябва да продължиш с играта.

Завъртях очи, но не отместих ръката му. Лъхна ме миризмата на алкохол, както и сладникавият аромат на цигарите му. Запитах се дали не е пиян. Имах чувството, че вероятно няма много голяма разлика в държането му, когато е пиян и когато е трезвен.

— Какво искаш? — попитах го.

За миг той ме изгледа изучаващо.

— Искам да вземеш Василиса и да дойдете с мен. Ще се забавляваме. Вероятно ще поискаш и бански костюм. — В тона му прозвуча разочарование. — Освен ако не предпочиташ да плуваш гола.

— Какво? Съвсем наскоро са били жестоко убити цяла група морои и дампири, а ти искаш да плуваме и да се „забавляваме“?

— Не е само плуване — обясни ми той търпеливо. — Освен това трябва да дойдеш тъкмо заради жестоките убийства.

Преди да успея да му възразя, иззад ъгъла се появиха приятелите ми: Лиса, Мейсън и Кристиан. Към групата се беше присъединил и Еди Кастъл, което не бе изненада, но не очаквах и Мия да е с тях. Всички бяха увлечени в разгорещен разговор, но млъкнаха, като ме видяха.