Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Направи го — каза Алвдан. — И измисли някакво извинение за утрояването на гарнизона в Сзар. Кажи им, че очакваме нов бунт в Мина или нещо друго. — Въздъхна. — Явно днешният ми ден ще е зает с неприятни неща. Саркадът щеше да проучва отново сестра ми, нали така? Уведоми го, че ще трябва да го направи без мен. Днес няма да ми остане време за забавления.
Сякаш внезапно споходен от някаква мисъл или чул глас, който звучи единствено в неговата глава, Уктебри се ухили и острите му зъби се бялнаха в съсухрената уста. Когато не се стараеше да я впечатли, дребосъкът беше във висша степен отблъскващ, реши тя, опасан от синкави вени и почти напълно плешив, малкото му коса — сива и тънка като паяжина. Лицето му беше изпито, устните — сбръчкани, а няколкото оцелели зъба зад тях приличаха на изпилена кост или на зъбите на хищна риба. Под прозрачната кожа на челото му имаше червена буца, която постоянно се местеше и гърчеше, а очите му… очите му бяха въплъщение на злото. Преди да го срещне, Седа не вярваше в съществуването на изначално зло. Червените му очи я пронизваха до мозъка на костите и я белеха люспа по люспа.
Но той твърдеше, че е на нейна страна, така че нека я зяпа.
Седа, най-малката сестра и единствената жива роднина на императора, нямаше и грам доверие на Уктебри Саркадът, но именно той беше най-верният й съюзник. И очевидно откриваше някаква полза в нея, за разлика от целия останал свят, който я възприемаше като досадно присъствие, поне докато Алвдан не вземеше някакво решение за унаследяването на трона. Станеше ли това, тя бързо-бързо щеше да „предизвика недоволството му“, както обичаше да се изразява брат й напоследък, и щеше да изчезне от света на хората, което пък беше предпочитаният от Уктебри израз. И двете фрази бяха гадни, но тази на Уктебри й се струваше малко по-поносима.
Понякога Уктебри я наричаше „принцеса“, титла от Федерацията, на която тя нямаше право, но пък звучеше шик. Всъщност нямаше право да се нарича дори „домакиня“, което бе полуподигравателният термин за съпруга на влиятелен осороден. Нямаше си нито съпруг, нито домакинство. Животът й, произходът й не й бяха дали друго освен страх.
Седа не помнеше дядо си, баща й не бе имал време за нея, но сега се беше сдобила с роднина по съвместителство от по-старо поколение — чичо Уктебри от митичната раса на комарородните, с които хората си плашеха децата. Той бе положил усилия да й се хареса, показал й бе как грозната му раса е оцеляла толкова дълго. Когато впрегнеше ума и Изкуството си, Уктебри ставаше толкова очарователен и убедителен, че Седа неволно забравяше за отблъскващия му вид и съмнителния му произход.
Твърдеше, че подготвя нея за ритуала, който брат й желаеше толкова силно — ритуал, който уж щял да дари Алвдан с вечен живот. На това Седа не вярваше и за миг. Вярваше обаче, че Уктебри няма доверие на брат й. По този въпрос бяха на едно мнение.
И така, стъпка по стъпка, двамата бяха станали заговорници.
От Седа се очакваше да лежи вързана на леглото, докато Уктебри я ръчка и докосва. Когато брат й присъстваше, те изиграваха представлението докрай. Когато го нямаше обаче, Уктебри замъгляваше с Изкуството си ума на пазача й, развързваше я и двамата сядаха да си говорят като цивилизовани хора.
— Брат ти има нужда от още храна за размисъл — уведоми я комарородният. Гласът му беше като тихо шумолене.
— Ако става нетърпелив, ти лесно можеш да му разбъркаш мозъка, о, Саркаде — предизвика го тя. Обичаше да се наддумва с Уктебри и от словесните им престрелки комарът, изглежда, извличаше повече радост, отколкото биха му доставили и най-извратените експерименти с тялото й. Въпреки царското си потекло и пряката си кръвна връзка с трона тя беше безкрайно самотна и си нямаше нищичко. На комара му беше приятно, че неговата „принцеса“ си пробва зъбките с него. Насърчаваше я дори.
Имаше свои планове за нея.
— Да, ако мислите му са заети само с услугата, която очаква от мен, неизбежно ще го обземе нетърпение — призна комарът. — Скоро ще се сдобия с Кутията на сенките, но докато онзи тъпак Максин не ми я донесе, за ритуал и дума не може да става, нито върху теб, нито върху него. Докато си чакам платата, ще трябва да насоча вниманието му другаде.