Вълче биле
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълче биле». Краткое содержание книги:
Нещо в думите му ме сепна, сякаш се бях препънала в мрака и пропадах. Внезапно над себе си вече не виждах Шей, а Рен. Неговите тъмни очи проблясваха в сумрака, неговите ръце милваха кожата ми.
Нека те целуна, Кала. Не знаеш откога искам да го направя.
Сякаш леден вятър нахлу в стаята и угаси огъня, бушуващ в тялото ми. Смразяваща пустота се появи на негово място и ме накара да потреперя. Усетих, че ми се повдига и поклатих глава.
— Какво не е наред?
Ръцете на Шей спряха за миг.
— Недей.
Вдигнах юмруци към гърдите му и този път го блъснах достатъчно силно, за да го накарам да се отдръпне недоумяващо. Затворих очи и вдигнах ризата си от пода, неспособна да го погледна.
— Не мога.
Треперех толкова силно, че едвам успях да се облека. Черната бездна в гърдите ми се пробуди с рев, поглъщайки в зейналата си паст мимолетния покой, който бях изпитала. Мразех се, задето се бях дръпнала от него, въпреки че го обичах и желаех.
„Защо не мога да разкъсам оковите на миналото? Какво не е наред с мен?“
— Какво стана? — гласът на Шей беше пълен с тревога. — Бяла си като платно.
Той се опита да ме привлече в прегръдките си, ала аз скочих от леглото.
— Съжалявам — промълвих; не откривах думи да изразя противоречивите чувства, които ме раздираха.
Скръстих ръце на гърдите си и инстинктивно докоснах пръстена на Рен. Гласът му отекна в ушите ми:
Кажи ми, че ще се върнеш за останалите. За мен.
Стаята сякаш се завъртя около мен. Бях го изоставила. Той бе рискувал всичко заради мен, а ето как му се отплащах — като се отдавах другиму, макар да бях обещана на него.
„Какво правя тук? И то с хора, които винаги са били мои врагове? Мястото ми е с моята глутница.“
Огънят, който бушуваше във вените ми, отстъпи място на лед, когато осъзнах, че не съм свободна. Нямаше да бъда свободна, докато глутницата ми не бъдеше в безопасност. Част от мен живееше в плен на страха, че съм ги обрекла на ужасяваща съдба.
— Кала, какво има?
Шей пристъпи към мен, ала рязко почукване ни накара да обърнем глави. Миг по-късно вратата се отвори и Адна нахлу в стаята с трескав поглед в очите.
— Кала! Трябва да отидем в Денвър! Веднага!
— Какво има, Адна? — втурна се към нея Шей. — Нападение? Пазителите?
— Не — тя се взря в него, сякаш изумена от това, че го е заварила в стаята ми, но бързо се отърси от учудването си и отново се обърна към мен. — Итън заловил един Страж, който бил излязъл на патрул.
— Страж?
Ужасеният пламък в очите й накара сърцето ми да забие лудешки.
Гласът й, когато изрече следващите думи, трепереше:
— Казва, че ти е брат.
Част втора
Ад
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.