Вълче биле

Надежда имаше и тя гореше по-ярко от звездите, осеяли небето в пустата нощ. Корин и Монроу си бяха отишли. Пожертвали бяха всичко за своя син. А той бе тук. За тях може и да бе твърде късно, но Рен все още можеше да бъде спасен. И само аз бях в състояние да го сторя.

Става въпрос единствено за любов.

Той бе там. Сам. Чакаше ме в къща, където единствено призраците на нашето минало бяха добре дошли.

Взирайки се в развалините на живота, който можех да имам, осъзнах, че не ставаше въпрос за любов, Шей или Търсачите. Ставаше въпрос за саможертва… и изкупление, за загуба, която можеше да придобие ново значение.

Надежда. Втори шанс. Рен можеше да ни помогне да спечелим тази война. Заедно щяхме да се погрижим пролятата кръв, всичката тъга и болка да не са били напразно. Знаех, че не мога да го изоставя отново. Нито днес, нито когато и да било. Дори това да означаваше да пожертвам себе си.