Силата на шестимата

— Не — отговаря ми тя. — Провери още веднъж. Трябва да сме сигурни дали няма още

бръмбари.

Пропълзявам отново под колата, ръцете ми светят, оглеждам я внимателно от задната й част

чак до предната. Не откривам нищо.

— Сигурен ли си? — пита ме тя, докато се изправям.

— Да.

Качваме се в колата и потегляме. Два часа сутринта е и Сам се отправя на запад. Следва

инструкциите на Шест и поддържа скорост между сто и четирийсет и сто и петдесет километра

в час, но полицията продължава да ме притеснява. След петдесетина километра Сам се

прехвърля на една от междущатските магистрали и се насочва на юг.

— Почти стигнахме — съобщава ни Шест.

След по-малко от два километра тя казва на Сам да излезе от междущатския път.

— Спри! Точно тук, спри!

Сам натиска спирачките до камион с полуремарке с включен двигател, чийто собственик

налива бензин. Шест става невидима, слиза от колата, като оставя вратата открехната.

— Какво прави? — пита Сам.

— Не знам.

След секунди вратата се затръшва. Шест се материализира отново и казва на Сам да ни

върне обратно на магистралата, но да кара на север. Поуспокоила се е, вече не стиска таблото до

побеляване на кокалчетата на ръката си.

— Какво сега, ще ме караш да те питам какво направи? — казвам.

Тя поглежда назад.

— Този камион пътува за Маями. Пъхнах проследяващото устройство на ремаркето отдолу.

Надявам се да изгубят няколко часа, докато го проследяват на юг, а ние ще се движим на север.

Клатя глава.

— Доста интересна нощ ще има шофьорът.

Подминаваме отклоненията към Окала и Шест казва на Сам да излезе от междущатската

магистрала и да спре на общия паркинг зад една редица магазинчета на няколко минути от нея.

— Тази нощ ще спим тук — казва Шест. — Всъщност ще се редуваме.

Сам отваря вратата, обръща се настрани и провесва краката си от колата.

— Хей, приятелчета? Май трябваше да ви го спомена по-рано. Тъй де, накълцаха ме лошо,

започва да ме боли силно и май ще припадна.

— Какво? — изхвърчавам от автомобила и заставам пред него.

Той дърпа нагоре мръсния десен крачол на дънките си и над коляното му се вижда рана,

малко по-малка от кредитна карта, но навярно дълбока към два и половина сантиметра.

Засъхнала и прясна кръв покриват коляното и пищяла му.

— За Бога, Сам! — казвам. — Кога се случи?

— Точно преди да отнема меча на могадорианеца. Всъщност измъкнах го от крака си.

— Добре, хайде, слизай от колата — казвам аз. — Слизай долу.

Шест пъха глава под мишницата на Сам и му помага да стъпи на земята. Отварям отзад и

изваждам от сандъка лечебния камък.

— По-добре се хвани за нещо, човече. Това може да те… опари.

Шест му подава ръката си и той я хваща. Още щом натискам раната с камъка, се извива от

болка и всичките му мускули се стягат. По всичко личи, че ще припадне. Кожата около раната

побелява, след това почернява, после става яркочервена като кръв и аз веднага съжалявам, че се