Историята на О

Сър Стивън върнал О в Париж десет дни преди края на юли. Веригите, които пронизвали лявата й устна и върху които било ясно изписано, че е собственост на сър Стивън, висели на около една трета от дължината на бедрото й и при всяка нейна стъпка се разклащали между краката й като език на звънец, тъй като гравираният диск бил по-тежък и по-дълъг от халката носител. Отпечатаните с нагорещено желязо знаци — три пръста високи и наполовина широки, били издълбани в плътта като с длето на близо сантиметър дълбочина и при допир пръстите ги усещали без затруднение. О безумно се гордеела с оковите и дамгите си. Ако Жаклин сега била там, вместо да се опитва да ги крие, както правела последните дни преди заминаването си със следите от бича на сър Стивън, О щяла да изтича да й ги покаже. Но Жаклин щяла да се върне след седмица. Рьоне също го нямало. През тази седмица по искане на сър Стивън О си поръчала няколко дневни летни рокли и няколко много леки вечерни. Позволил й различни варианти само на два модела — единият с цип от горе до долу (О вече имала подобни), другият, състоящ се от ветрилообразна пола, която да може да се запретне с един жест, от корсет, стигащ до гърдите, и закопчано на врата болеро. Достатъчно бяло да се свали болерото, за да се разголят раменете и гърдите. Можело дори и да не се сваля, а само да се разтвори, ако някой пожелаел да види гърдите й. За бански не ставало и дума, тъй като О не можела да носи бански — веригите щели да се подават отдолу. Сър Стивън й казал, че ако трябва да се къпе, през това лято ще се къпе гола. О вече знаела, че той обича всеки миг, когато е до него, дори ако не я желае и в известна степен машинално да я държи за слабините, да сграбчва в шепа руното й и да го тегли, да я разтваря и дълго да рови в нея с ръка. Удоволствието, което О изпитвала да държи по същия начин ръката си във влажната й гореща Жаклин, била за нея свидетелство и гаранция за удоволствието на сър Стивън. Разбирала защо той не иска да се задоволява по по-лесен начин.