Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
Той се разходи из апартамента. Отразяващите повърхности вършеха страхотна работа. Щом пристъпи в кухненския кът, той нямаше усещане за тясно пространство. Единствената й намеса тук беше, че бе заменила евтиния ламинат на пода с хубави светлосиви плочки, а кухненския плот от изкуствен акрилен камък — със снежнобял гранит. Което можеше да си позволи, предположи той, защото кухненското ъгълче бе съвсем миниатюрно. Само че сега то беше модно, първокласно.
Ейбрамс надникна в банята. Кейт я бе обзавела с прозрачна пластмасова завеса, нашарена със звезди и луни, за да пропуска светлината, беше постлала сребристи килимчета по пода и бе окачила допълнителни огледала на едната стена. Те бяха подсилени от блестящите огледални плочки, които придаваха светлина и илюзия за пространство на мъничката стая. Промените бяха козметични, но ефектни.
— Мислех си да сложа ъглова вана — обади се Кейт, очевидно наслаждавайки се на реакцията му. — Но ми свършиха парите. Надявам се да разберете.
Ейбрамс вдигна рамене. Трябваше да се признае за победен. И можеше да го направи елегантно.
— Фантастична работа — отбеляза.
Тя грейна.
— Значи имаме сделка?
— Имаме — съгласи се той. — Освобождавам ви от наема. Сега е едностаен апартамент. Мога да му взема двойна цена. — Изгледа я от горе до долу — с дънките, равните обувки и красивото й лице със сияеща усмивка. Може и да беше златотърсачка, но определено я биваше в тази работа. Той си помисли за новата си сграда в Горен Уестсайд — изоставена бивша синагога — която имаше нужда от цялостен ремонт. — Добра сте в интериорния дизайн.
Тя отметна арогантно глава.
— Блестяща съм — заяви.
Леле, как я искаше в леглото си. Не можеше да се отърве от тази мисъл. Той си представи неодобрителната физиономия на Лоти Френд и пропъди мисълта от съзнанието си.
— Може би имам работа за вас. За ремонт на една друга сграда, която купих наскоро.
— Не проявявам интерес — отвърна веднага Кейт.
Той се подразни от отказа й.
— Още не сте чули предложението ми.
— Няма значение. Както ви казах, занимавам се със списания. И работата ми е постоянна.
— Виж, скъпа. — Време беше да й каже някои истини. — Пишеш статии в малко независимо издание. Хубаво е, но едва ли спасяваш света. Изкарваш ужасно малко пари и винаги е било така. Поне в тази област.
Лицето й стана аленочервено.
— Какво казахте?
— О, чу ме, Кейт Фокс, недей да скромничиш.
— Майната ти — тросна се тя.
Дейвид Ейбрамс я погледна учудено. Никой не му бе говорил по този начин в последните десет години.
— Работиш за Емили Джоунс. Това е. Вероятно можеш да си позволиш да се мотаеш без заплата, защото Маркъс Броудър ти е оставил достатъчно.
— Моля? — рече разярено Кейт.
— Мислех да ти предложа истинска позиция. В голяма корпорация. С прилична заплата. Шестцифрена. Което е повече, отколкото изкарваш сега.
— И откъде, по дяволите, знаеш колко изкарвам?
Той вдигна рамене, наслаждавайки се на гнева й и на собственото си надмощие. Тя го бе предизвикала. И Дейвид Ейбрамс щеше да я постави на мястото й.
— Защото, за разлика от теб, госпожице, аз се занимавам със списания. И когато искам да разбера нещо, хората обикновено ми го казват.
— Проверил си ме? Това не означава ли, че хазяинът ми е маниак, който преследва жени?
— Естествено любопитство — рече той невъзмутимо. — Можеш ли да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че ти също не си ме проверила?
Тя отстъпи крачка назад.
— Това е моят апартамент. Махай се.
Ейбрамс кимна.
— Да, госпожо, така е. И сте го преобразили, така че сега няма да плащате наем. Предишните вноски ще ви бъдат върнати по сметката. — Тя отвори уста и той вдигна ръце. — Тръгвам си, тръгвам си.