Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
Оставих главата ѝ до Бащицата, смятах да ги погреба. Преди това обаче обиколих коловете. Скорпиона, загубил три крака и част от бронята на гърба си, намерих неподвижен на моя кол. Кожената каишка, с която бе стегната доскоро главата ми, още висеше от щипките му. Създанието вдигна едва доловимо глава, когато го наближих, и черните мъниста на очите му отново грейнаха в алено.
— Фекслър? — попитах аз.
Скорпионът трепна два пъти и падна по гръб на земята до кола. Още една конвулсия и създанието се сви на топка със силен щракащ звук, плочките на бронята му се събраха в една последна прегръдка.
— По дяволите.
15.
— Кажи ми пак.
Окован и кървящ в тъмница, заобиколен от ходещи мъртъвци, а горе се разхождат още по-лоши неща, блатни духове, таласъми и други страхотии… а той продължава да задава въпроси!
— Ти си необикновен човек, Кай Самърсън. — Чела подхвана поредната си обиколка около колоната. Краката ѝ сякаш не намираха покой. Твърде много живот имаше в тях, сигурно това беше причината.
— И това ми го казва некромантка, в чиито крака лежи трупът на любимата ми.
Чела се наведе към него с желязната игла в ръка, но вече знаеше, че е изпуснала контрола над ситуацията. Незнайно как и кога този необикновен млад мъж беше стигнал до извода, че тя се нуждае от съдействието му. Или пък е било твърде очевидно — ако не се нуждаеше от него, отдавна щеше да го е убила.
— Кое по-точно не разбра? — прошепна тя в ухото му. Не би могъл да знае колко отчаяно се нуждае Чела от успех, някакъв успех, който да я извади от студената сянка, захлупила я с презрението на Мъртвия крал.
— Сула е на небето… и едновременно с това е тук?
Чела въздъхна шумно, започваше да губи търпение. Дори умните мъже могат да бъдат глупаци.
— Онова, което не отива на небето, може да бъде върнато в тялото. Колко се връща зависи от човека и от призива. Не е трудно да вдигнеш на крака пресен труп. Жажда някаква, алчност или гняв, да речем. В Сула имаше много алчност.
— Значи не всеки може да бъде върнат. Някои хора преминават чисти и цели?
— Някой светец може би. Лично аз не съм попадала на такъв. — Децата също преминаваха цели. Но тя не го каза. С каквото и да е настлан пътят към ада, номерът е да вървиш по него с бавни стъпки.
— И след като ми напомни за небето, очакваш да се обрека на цяла вечност в адските огньове само за да се спася от мъчителна смърт? — Кай изплю кръв на пода. Сигурно си беше прехапал езика. Не изглеждаше особено уплашен, а би трябвало. Дали не приемаше всичко това като сън, като кошмар? Генерална промяна в обстоятелствата, настъпила твърде бързо? Ако разполагаше с време, Чела би го оставила за ден-два. Страхът е като зараза за ума, разпространява се, дадеш ли му време. Сам на студено и тъмно място, без друга компания освен въображението си, човек неминуемо прегръща страха. Но тя нямаше два дни, дори един нямаше.
— Смъртта е раздрана, Кай. Адът се надига. Дори да се приютиш на небето, раят няма да те опази задълго. Мъртвия крал слага край на всичко това. Вечността ще дойде тук, в този свят, в тази плът. Единственият ти избор е дали ти да захранваш огъня, или да си горивото, което друг хвърля в него.
16.
Може би Моторът на развалата бе подхванал нова песен, защото след новината, че свитата на баща ми се движи пред нас, всичко ми се струваше сбъркано. Пришпорих коня си към челото на колоната, Макин и Райк яздеха след мен. Настигнах капитан Харан на билото на ниско възвишение и оттам видях мътния блясък на анкратската колона. Дори река от кал не може да потъмни напълно блясъка на Златната гвардия.
Дръпнах юздите и се загледах в каретата, която подскачаше между гвардейците. За последно се бях возил в нея, когато бях на девет. Старият кучи син я беше извадил от складовете на Висок замък.
— Той плаши и мен — каза Макин.
— Не ме е страх от баща ми. — Изгледах го намръщено, а той само се ухили.
— Не знам как го прави, как внушава страх на хората — продължи Макин. — Тоест, аз въртя меча по-добре от него, и да, той е студен и суров, но много крале са такива, много графове, барони, лордове… Като си помислиш, всеки на властова позиция се прави на суров, за да държи хората си в подчинение. Той дори не прекалява с изтезанията, за разлика от брат си и племенниците си. Не, Олидан просто ще те обеси, и толкоз.