Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
– Добре – подхвана тя Гърни в мига, в който се настаниха, – разправи ни всичко, цялата история!
Когато Мадлин ги извика да седнат на масата, вече наближаваше шест часът. Гърни бе успял да представи почти пълен доклад по случая, включително странните обрати и неизследваните възможности. Разказът му бе последователен, драматичен, но без кървави подробности. Намекна, че е възможно в случая да има сексуален мотив, без да оставя впечатлението, че той е водещият. Гостите слушаха внимателно, попиваха всеки детайл, без да казват нищо.
Скоро след като седнаха на масата – едва бяха преполовили салатата от спанак, орехи и сирене – започнаха коментарите и въпросите, основно от страна на Пеги.
– И така, ако Флорес е гей, мотивът за убийството на булката е ревност. Така обаче може да го направи само психопат! Нима е възможно един от най-добрите психиатри в страната да не забележи, че в къщата му живее някакъв напълно откачен тип, който е в състояние да отреже главата на жена му?!
– А пък ако Флорес е хетеросексуален – каза Гърни, – ревността като мотив отпада. Остава обаче проблемът с откачения тип в къщата и това, че Аштън не е забелязал този факт.
Пеги се наведе напред с вилица в ръка:
– Естествено, ако не е хомосексуалист, може да е имал връзка с жената на Мълър. Тогава бягството на двамата е логичен сценарий. Но единственото обяснение за убийството на булката си остава лудостта на градинаря.
– Освен това – продължи Гърни – няма как и Скот Аштън, и Кики Мълър да не успеят да забележат каква откачалка е Флорес. Има и още един проблем. Коя жена би избягала с мъж, който току-що е отрязал главата на друга жена?
– Честно казано, не си го представям – отвърна Пеги, като потрепери леко.
– Доколкото си спомням, тази подробност не е притеснявала особено съпругите на Хенри VIII – въздъхна отегчено Мадлин.
Последва кратко мълчание, което бе нарушено от втори изблик на буен смях от страна на Джордж.
– Е, предполагам, че има някаква разлика – рискува Пеги – между краля на Англия и някакъв си мексикански градинар.
Мадлин, чието внимание изглежда бе погълнато от един орех в салатата ѝ, не отговори.
Джордж побърза да запълни паузата:
– А какво ще кажете за оня тип с влакчетата-играчки и химна, "Адесте Фиделес" ли беше? Може той да ги е изтрепал всичките!
– За какво говориш, Джордж? – попита с гримаса Пеги. – Кои всичките?
– Ами и това е възможно, нали? Да предположим, че жена му е била мръсница и е скочила в леглото на мексиканеца. А може и булката да е била мръсница, и също да е спяла с него. А господин Мълър просто е да решил да ги избие всичките – да се отърве от всички боклуци, двете курви и евтиния им Ромео.
– Божичко, Джордж! – извика Пеги. – Може ли да говориш така! Ти като че ли си доволен от онова, което се е случило на жертвите!
– Не всички жертви са невинни.
– Джордж...
– А защо е зарязал мачетето в гората? – прекъсна ги Мадлин.
Отново настъпи тишина. Всички погледи бяха насочени към Мадлин. Най-накрая Гърни попита:
– Следата от миризма ли те притеснява? Която стига до някъде в гората и после изчезва?
– Притеснява ме фактът, че мачетето е било оставено в гората без никаква очевидна причина. Няма логика.
– Всъщност – започна Гърни – това е дяволски уместна забележка. Дайте да помислим по-внимателно.
– Всъщност нека не го правим – каза Мадлин високо, въпреки че се стараеше да контролира гласа си. – Съжалявам, че изобщо го споменах. Вижте, този разговор се отразява ужасно на храносмилането ми. Може ли да говорим за нещо друго?
На масата се възцари неловко мълчание.
– Джордж, разкажи ни за любимия си паяк – подхвана Мадлин. – Обзалагам се, че имаш предпочитания.
– О... ами... Трудно ми е да кажа.
Изглеждаше объркан, сякаш не бе сигурен къде точно се намира.
– Хайде де, Джордж!
– Нали чу, че ме предупредиха да не повдигам темата...
Пеги нервно погледна Мадлин и продължи:
– Няма проблем, Джордж. Хайде, казвай.
Сега всички погледи бяха насочени към Джордж, който очевидно бе поласкан от вниманието. Човек лесно можеше да си го представи пред катедрата в просторната университетска зала – професор Мийкър, уважавания ентомолог, извор на мъдрост и безброй тематични вицове.
"Внимавай, Гърни, по-кротко със заключенията. Всичко, казано за него, спокойно може да се отнася и за теб. Недей да съдиш толкова бързо. Ти какво правиш в полицейската академия?"
Джордж гордо повдигна брадичка.
– Скачачи – заяви той.