Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Пеги потръпна:
– Не се изразих добре. Би трябвало да кажа "най-известния". Прилага най-модерните терапевтични методи. Сигурна съм, че Дейв може да ни разкаже много, много повече от онова, което вече знаем. – Тя прие подадената ѝ от Мадлин чаша, отпи и се усмихна: – Чудесно е. Благодаря.
– И така, утре е големият ден, нали? – запита Мадлин.
Пеги примигна объркано заради промяната на темата.
– Големият ден – като ехо повтори Джордж.
– Не всеки ден синът ти отива в Харвард – продължи Мадлин. – При това не каза ли, че ще учи магистратура по биология?
– Така се предполага – обясни Джордж с типичната предпазливост на един учен.
Нито един от двамата родители сякаш не проявяваше особено желание да обсъжда темата, може би защото въпросният син бе третият, който поемаше по този път и вече бяха казали всичко, което имаше за казване.
– Все още ли се занимаваш с преподаване? – въпросът на Пеги бе насочен към Гърни.
– За академията ли говориш?
– Гост-лектор, нали така?
– Да, от време на време водя курсове там. В момента имам семинар за работата под прикритие.
– С други думи, учи курсистите си как да лъжат по-добре – намеси се отново Мадлин.
Двамата гости се разсмяха неловко. Джордж изпи виното си.
– Точно така. Уча добрите как да лъжат лошите, така че лошите да кажат на добрите момчета онова, което трябва да знаем.
– Същото, което казах – намеси се Мадлин.
– Сигурно знаеш невероятни истории – каза заинтригувано Пеги.
– Джордж – Мадлин пристъпи между Пеги и Гърни, – дай да ти напълня чашата.
Мийкър ѝ я подаде и тя отиде до мивката, където бе оставила бутилките.
– Сигурно е чудесно синовете да вървят по стъпките ти.
– Е, не е точно по моите стъпки... Биология – да, най-общо казано. Никой от тях обаче не проявява интерес към ентомологията, още по-малко към моята специалност, арахнологията. Тъкмо обратното, всъщност...
– Е, ако си спомням правилно – прекъсна го Пеги, – вие също имате син, нали така?
– Дейвид има – отвърна Мадлин, пристъпи към плота и си наля чаша пино гри.
– А, да... ей сега ще се сетя как се казва... на върха на езика ми е. С "Л" ли започваше, или май с "К"...
– Кайл – каза Гърни бавно, сякаш рядко произнасяше думата и не бе свикнал със звученето ѝ.
– Той работи на Уолстрийт, нали?
– Работеше. Сега учи право.
– Жертва на спукания инвестиционен балон, предполагам? – попита Джордж.
– Ами да, нещо такова.
– Истинска катастрофа – отсъди Джордж с високомерието на интелектуалец. – Пясъчен замък. Ипотечни заеми за милиони, отпуснати като бонбони на тригодишни деца. Магнати и разни големи клечки скачат от въздушните си финансови кули. Видни банкери копаят собствените си гробове. Единственото лошо нещо в цялата история е, че нашето любимо и премъдро правителство реши да възкресява тия идиоти – при това с парите от нашите данъци! Трябваше да оставят тези отрепки, изпълнителните директори, да се пържат в ада!
– Браво, Джордж! – вдигна Мадлин чашата си като поздрав.
Пеги го стрелна с леден поглед и се обърна към Мадлин:
– Сигурна съм, че не включва сина ти в редиците на тези злодеи.
– Беше започнал да ни разказваш за кариерата на синовете ви в биологията... – подкани го Мадлин.
– А, да. Всъщност не – разказвах, че най-големият не проявява интерес към арахнологията, ами дори твърди, че страда от арахнофобия! – заяви той с такъв апломб, сякаш ставаше дума за фобия към ябълковия сладкиш, а не към паяци. – И не само това, той дори...
– За бога, не позволявайте на Джордж да говори за паяци! – прекъсна го Пеги за втори път. – Знам, че са най-удивителните създания на земята, безкрайно полезни, интересни, красиви и така нататък, и така нататък. Точно в момента обаче убийството, с което се занимава Дейв, ми е много по-интересно от перуанския паяк-тъкач.
– Аз пък бих гласувала за паяка-тъкач, макар да съм малцинство. Е, предполагам, че той може да почака – заяви Мадлин и отпи сериозна глътка от виното си. – Защо не седнете до камината и не обсъдите подробно случая с обезглавената булка, докато аз довърша приготовленията за вечерята. Ще е готово след няколко минути.
– Да ти помогна ли? – запита Пеги, която като че ли се опитваше да прецени тона и настроението на Мадлин.
– Не, всичко е почти готово, наистина. Благодаря все пак.
– Сигурна ли си?
– Да, да.
След като ѝ хвърли още един въпросителен поглед, Пеги се оттегли заедно със съпруга си и Гърни в другия край на стаята. Тримата седнаха на тапицираните кресла край камината.