Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
Суонк сочеше към хотел „Мариот“ отсреща през улицата, малко по-надолу.
— Тя е на петнайсети етаж, третата стая откъм улицата, лампите още светят.
— Сигурен ли си? — попита Гмински, вперил поглед в осветените прозорци отсреща.
— Да. Видяхме я да влиза. Плати с кредитна карта.
— Горкото дете — рече Гмински и се отдалечи от прозореца. — Къде беше снощи?
— В „Холидей Ин“ на Роял. Плати с кредитна карта.
— Забелязахте ли някой да я следи? — попита директорът.
— Не.
— Пие ми се вода — заяви шефът на един от помощниците.
Младокът скочи, грабна кофичката с лед и затрака с кубчетата.
Гмински седна на крайчеца на леглото, преплете пръсти и запука кокалчетата си. Всичките.
— Ти какво мислиш? — запита той Хутън, най-стария от тримата.
— Гонят я. Под дърво и камък я търсят. Тя използва кредитни карти. След четирийсет и осем часа ще е мъртва.
— Не е съвсем глупава — намеси се Суонк. — Отряза си косата и я боядиса черна. Мести се непрекъснато. Явно не смята да напуска града в близко време. Давам й седемдесет и два часа, преди да я открият.
Гмински отпиваше от ледената вода на малки глътки.
— Това означава, че досието й удря право в целта. И също, че нашият приятел е готов на всякакви отчаяни действия. Къде е той?
— Нямаме представа — отвърна бързо Хутън.
— Трябва да го намерим.
— От три седмици никой не го е виждал.
Гмински остави чашата на масата и взе ключа от стаята си.
— Какво мислиш за цялата тази работа? — запита той Хутън.
— Ще я приберем ли? — контрира с въпрос Хутън.
— Няма да е лесно — намеси се Суонк. — Ами ако се е снабдила с пистолет? Някой може да пострада.
— Тя е просто едно уплашено дете — поклати глава Гмински. — И е цивилно лице, не член на въоръжена банда. Не можем да отмъкваме граждани ей така от улицата.
— Тогава няма да изкара дълго — отсече Суонк.
— Как ще я приберете? — запита Гмински.
— Има си начини — отвърна Хутън. — Ще я хванем на улицата. Или ще идем в стаята й. Вътре съм след десет минути, ако тръгна сега. Не е толкова трудно. Тя не е професионалистка.
Гмински закрачи бавно из стаята. Всички бяха вперили очи в него.
— Не съм склонен да я приберем веднага. Нека поспим четири часа и да се срещнем пак тук в шест и половина. Утрото е по-мъдро от вечерта. Ако ме убедите да я приберем, ще го направим. Съгласни ли сте?
Те кимнаха послушно.
Виното подейства. Тя задряма на стола, после се примъкна до леглото и заспа дълбоко. Телефонът звънеше. Завивките висяха до пода, а краката й бяха на възглавниците. Телефонът звънеше. Клепачите се бяха слепнали. Съзнанието беше замъглено, потънало в сънища, но някъде в дълбините му нещо проработи и съобщи, че телефонът звъни.
Очите се отвориха, но едва ли видяха кой знае какво. Слънцето бе изгряло, лампите светеха и тя се втренчи в телефона. Не, не е поръчала събуждане. Замисли се за секунда и ясно осъзна, че не е давала поръчка да я будят. Седна на края на леглото и се заслуша в звъненето. Пет пъти, десет, петнайсет, двайсет. Не спира. Може да са сбъркали номера, но тогава щяха да затворят след двайсетия сигнал.
Не бяха сбъркали номера. Паяжините започнаха да се разкъсват и тя се приближи до телефона. С изключение на мъжа на рецепцията и евентуално шефа му, и може би камериерките, нито една жива душа не знаеше, че тя е в тази стая. Беше поръчала само храна, никакви други обаждания.
Спря да звъни. Чудесно, бяха сбъркали номера. Тя отиде в банята и телефонът се обади отново. Започна да брои. След четиринайсетото позвъняване вдигна слушалката.
— Ало?
— Дарби, обажда се Гавин Верхик. Добре ли си?
— Как разбра къде съм? — седна на леглото тя.
— Имаме си начини. Слушай, някой…
— Почакай, Гавин. Почакай за секунда. Дай да си помисля малко. Кредитната карта, нали така?
— Да. Кредитната карта. Следата, оставена върху хартия. Това е ФБР, Дарби. Имаме си начини. Не е толкова трудно.
— Тогава и ония могат да го направят.
— Предполагам. Отсядай в малки хотелчета и плащай в брой.
Огромна буца заседна в стомаха й и тя се изпъна на леглото. Просто така значи. Следата, оставена върху хартия. Не е трудно. Можеше да е вече мъртва. Убита от хартията, върху която остават следи.