Отвъд стената на съня

Годините летяха и на Улицата вече не се виждаха триъгълни шапки, перуки и оръжия. Колко странно изглеждаха бастунчетата, цилиндрите и модните къси прически! Покоят на Улицата все по-често се нарушаваше от непривични звуци — изпървом от реката, намираща се на километър и половина от нея, се издигнаха кълба дим и се разнесе неведом тътен, а след няколко години грохотът, пушекът и саждите заприиждаха от всички страни. Въздухът вече не беше толкова чист, както преди, ала духът на Улицата си оставаше същият. Все пак тя бе проправена с кръвта и мъжеството на първите заселници. Какво от това, че хората разкъсваха земните недра, за да поставят в тях причудливи тръби, или издигаха стълбове, опасвайки пространството с тънки жици? Улицата бе скътала в сърцето си толкова много древни тайни и мъдрости, че просто нямаше как да забрави лесно миналото.

Ала ето че настана мрачно време, когато тези, които познаваха старата Улица, вече я възприемаха като чужда, а онези, които бяха свикнали с новия ѝ облик, не помнеха миналото ѝ. Те идваха и си отиваха, гласовете им звучаха рязко и грубо, а одеждите и лицата им дразнеха очите. Притворните им мисли и желания нямаха нищо общо със справедливия, честен и мъдър дух на Улицата и тя безмълвно крееше, докато къщите потъваха в запустение и разруха, вековните дървета изсъхваха, а розовите храсти се задушаваха в прегръдката на уродливи плевели. Само веднъж изпита смътна гордост — когато младежи, облечени със сини униформи55, преминаха в строен марш по нея, отправяйки се натам, откъдето мнозина нямаше да се завърнат.

Годините се нижеха една подир друга и Улицата неусетно беше сполетяна от още по-тежка участ. Всички дървета бяха изсечени, а на мястото на благоуханните цветни градини се издигнаха сиви и грозни многоетажни жилищни сгради. Обаче старите домове още си стояха, защото бяха съградени с любов и имаха важна мисия — да служат на поколения наред. Нови лица се появиха на Улицата — зловещи, коварни лица с лукави очи и странни черти — чиито притежатели изричаха неразбираеми думи и слагаха неразбираеми табели с познати и непознати букви върху фасадите на занемарените постройки. Товарни колички задръстваха канавките. Над Улицата надвисна тежко зловоние и древният ѝ дух потъна в сън.

Покоят ѝ бе нарушен от нови вълнения. Отвъд океана бе избухнала война и революция; рухваха династии и деградиралите им поданици се устремяваха със съмнителни намерения към Западните земи. Мнозина от тях намериха приют в посърналите къщи, смътно помнещи пеенето на птиците и аромата на розите. После Западните земи се пробудиха от унеса си и се притекоха на помощ на Родината в титаничната битка за спасяването на цивилизацията. Над градовете отново се развяха старите знамена, сред които победоносно се издигаше и новият флаг, придружен от един семпъл, но също славен трикольор. Обаче над Улицата не се вееха много знамена, защото тук се бяха загнездили страхът, омразата и невежеството. По паважа ѝ отново маршируваха млади бойци, но те не можеха да се сравнят с героите със сините униформи от прежните дни. Нещо бе изгубено завинаги. Чедата на онези герои бяха напуснали този свят, отнасяйки добродетелите на бащите си в гробовете, а техните синове не знаеха нищо за Улицата и древния ѝ дух.