Вече е все едно…

Дъфи отиде и седна на ръба на масата. Беше отпуснал „Колта“ отстрани до тялото си. Протегна крак и ритна оръжието на другия под един стол, далече от него.

— Имам да си поговоря с тебе за много неща — каза му.

Глисън се взря в него, устните му потрепнаха, но той не обели дума.

— Ти вече ме измами веднъж — поде Уилям. — Претършува на бърза ръка жилището ми, а втория път вилата. Опита се да ми лепнеш убийство. Е, позабавлява се… Сега е мой ред.

— Не знам за какво говориш — рече Глисън.

Лицето му беше толкова пребледняло, че Дъфи млъкна и го изгледа изпитателно.

— О’кей, не знаеш нищо за това — съгласи се той. — Какво знаеш?

— От моя страна сделката е почтена — каза Глисън. — На мене ми трябва бележникът, ти разполагаш с него и аз ти плащам, за да го имам. Ходих до „Ред Рибън“ с парите, както се бяхме уговорили, но ти не се вясна. Върнах се тук и твоя милост телефонира. Това е всичко.

Дъфи потърка с длан късите косми на тила си. После попита:

— Кой уби Уейдмър?

Глисън отмести очи.

— По този начин няма да стигнеш доникъде.

— Грешиш! Кой го уби? Хайде! Ако ти е известно, ще отървеш кожата.

— Само че не ми е… — отвърна онзи.

Уилям вдигна „Колта“.

— Това ще бъде първото ми убийство. — Говореше много дрезгаво. Лицето му беше добило цвят на стрида. Две тънки бръчки се спускаха отстрани на устата му. — Надявам се, че ще го направя добре.

Кожата на Глисън пожълтя, а очите му се ококориха. Той заговори, сливайки всички думи в едно:

— Направи го онази отвратителна хлапачка…

Дъфи килна шапката си назад към тила. Лицето му лъщеше под мекото осветление.

— Проклет гадняр! — изруга. — Едва не ме накара да те пречукам!

Глисън се облегна на стола. Изглеждаше зле.

— Каква ти се пада тази жена? — поинтересува се Уилям.

— Тя е моя съпруга. — Мъжът улови с ръце реверите на сакото си, за да прекрати трептенето им. — Моля се на Бога никога да не бях я срещал.

— Това било значи, а? Тя е убила Кетли, Уейдмър и Олга, така ли?

Глисън се размърда.

— Коя е тази Олга, за която питаш непрекъснато?

— Няма значение… — стана прав Дъфи. — Трябва да внимаваш с твоята женичка, опасна е.

Глисън се опита да кръстоса крака, но не успя. Втренчи поглед в килима.

— Тя е наркоманка — каза той. — Не мога да се отърва от нея. Би ме убила.

— Колко пари си събрал?

Онзи рязко вдигна очи.

— Ти настоя за петдесет бона. Тук са двадесет и пет. — Извади голям запечатан плик от вътрешния си джоб и го сложи на масата.

Дъфи хвърли поглед на слепката, след което рече:

— Отвори го!

Глисън направи два опита, но пръстите не го слушаха. Уилям се наведе, взе плика от него, остави пистолета и откъсна края му. Изтръска съдържанието върху масата и го прецени с поглед. Тогава хвана тънкото снопче банкноти и го пъхна в джоба си. Извади бележника и го подхвърли в скута на Глисън.