Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Вие ли му помогнахте да започне работа? — запитах аз.
— Помогнал съм му! Та аз го създадох.
— О!
— Издигнах го от нищо, направо от улицата. Веднага видях, че е хубав младеж, благороден на вид и когато ми каза, че е бил в Оксфорд, разбрах, че ще мога да го използвам добре. Уредих му да влезе в Американския легион и той си извоюва високо положение там. Веднага свърши работа на един мой клиент в Олбъни. Двамата бяхме неразделни във всичко — той вдигна два топчести пръста, — винаги заедно.
Интересно дали това сътрудничество е включвало и аферата с резултатите от междущатските състезания по бейзбол, помислих си аз.
— Сега той е мъртъв — казах след малко аз. — Вие сте били най-добрият му приятел, затова знам, че ще искате да дойдете на погребението му днес следобед.
— Бих желал да дойда.
— Е добре, тогава елате.
Космите в ноздрите му потрепнаха леко и когато поклати глава, очите му се изпълниха със сълзи.
— Не мога — не мога да се забърквам в това — каза той.
— Няма нищо за забъркване. Сега всичко е свършено.
— Когато убият някого, никак не обичам да се забърквам по какъвто и да било начин. Стоя настрана. Когато бях млад, беше друго — ако някой мой приятел умреше по какъвто и да било начин, аз стоях с него до края. Можете да мислите, че е сантиментално, но така си беше — до самия край.
Видях, че поради някаква лична причина той бе твърдо решил да не идва, затова станах.
— Вие били ли сте в колеж? — запита внезапно.
За миг помислих, че ще подхвърли за някакви „делови контакти“, но той само кимна с глава и ми стисна ръката.
— Нека се научим да проявяваме приятелството си към един човек, когато е жив, а не когато е мъртъв — заяви той. — След това правилото ми е да не се меся повече.
Когато напуснах кантората му, небето бе потъмняло и аз се върнах в Уест Ег под ръмящия дъжд. След като се преоблякох, отидох в съседната къща и заварих мистър Гетс да се разхожда развълнуван напред-назад в салона. Гордостта, която изпитваше при мисълта за сина си и неговите богатства, постоянно се увеличаваше и сега той искаше да ми покаже нещо.
— Джими ми изпрати тази снимка. — Той извади портфейла си с треперещи пръсти. — Погледнете тук.
Беше снимка на къщата, попукана по краищата и изцапана от много пипане. Той ми сочеше ревностно всяка подробност.
— Вижте тук! — И след това търсеше да види възхищение в очите ми. Беше я показвал толкова често, че мисля, сега тя беше по-реална за него от самата къща.
— Джими ми я изпрати. Много хубава снимка. Излязла е много добре.
— Много добре. Напоследък виждали ли сте го?
— Той дойде да ме види преди две години и купи къщата, в която сега живея. Разбира се, ние бяхме съвсем обеднели, когато избяга от дома, но сега виждам, че е имал право. Знаел е, че пред себе си има голямо бъдеще. И откакто му потръгна, беше много щедър към мен.
Просто не му се искаше да прибере снимката; подържа я още една минута пред очите ми. После скри портфейла и извади от джоба си парцалив стар екземпляр от една книга, озаглавена „Хопалонг Касида“.
— Погледнете тук, чел е тази книга като момче. Това говори много.
Той я отвори отзад на корицата и я обърна към мен, за да мога да видя. На последния празен лист беше на писана с печатни букви думата „програма“ и датата 12 септември 1908 г. А отдолу:
Да не си губя времето в Шафтърс и (нечетливо име)
Да не пуша, да не дъвча дъвка
Баня през ден
Да прочитам една поучителна книга или списание седмично
Да спестявам 5 долара (задраскано) 3 долара седмично
Да бъда по-добър към родителите си
— Тази книга ми попадна случайно — каза старият човек. — Това говори много, нали?
— Много говори.
— Джими не можеше да не напредне. Той винаги вземаше такива решения или нещо подобно. Забелязвате ли какво пише тук за развиване на ума му? В това отношение много го биваше. Веднъж ми рече, че ям като шопар, и аз го набих.