Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Но не са много хората като стария Чарли. Повечето хора изобщо не създават нещо, което да ги надживее. Те по-често продават халки за душ завеси, като онзи филмов герой на Джон Канди. (Искам да кажа, че халките може и да те надживеят, но едва ли ще са нещо, за което ще се говори след смъртта ти.) Така че не е най-важно с какво се занимаваш. Не може да е така. Най-важното трябва да е това какъв си, как се отнасяш към себе си и към другите хора и точно тук аз изгарям. Прекарах много време в пиене и в гледане на телевизия, без да обичам никого, съпруги, любовници и деца, и няма как да оправдая това. Което е и причината толкова да държа на Джаксън. Той е последната ми надежда и аз наливам всичко, което е останало у мен, в главата на това човече. Горкото дете! Трябва да задмине сбора от постижения на Дикенс, Кенеди, Джеймс Браун и Майкъл Джордан, за да не ме разочарова. Но така или иначе, аз няма да съм жив да го видя.
Тъкър}
{Скъпа Ани,
Пращам този имейл пет минути след предишния. Вече ми се струва, че съветът ми към теб е напълно безполезен и едва ли не обиден. Изтъкнах, че можем да откупим пропиляното време, като се грижим и отглеждаме децата си, а ти нямаш деца. Което е една от причините да се измъчваш за пропиляното време. Не съм толкова заблуден или тъп, колкото може би изглежда, но е ясно, че не обосновах добре препоръката си да ме възприемеш като свой гуру.
Следващата седмица ще идвам в Лондон по нещастен повод. Предпочиташ ли контактът ни да си остане такъв, какъвто е в момента? Или би се видяла с мен за по питие?}
Това за противоположностите я разби. Не знаеше в кого или в какво се е влюбила, но се чувстваше толкова объркана, мечтателна и безпомощна, колкото никога преди.
Глава 11
— Как можеш да загубиш бебе? — каза Джаксън. — Та то още не се е родило. Дори не може да отиде никъде.
Високо вдигнатите му вежди издаваха сдържано веселие. Тъкър виждаше, че момчето очаква края на шегата и знак, че му е позволено да се засмее.
— Виж, когато се казва, че някои е загубил бебето… — той се поколеба. Имаше ли по-лесен и мек начин да го обясни? Може би, но майната му. — Когато се казва, че някой е загубил бебето, това означава, че бебето е умряло.
Веждите се спуснаха надолу.
— Умряло ли?
— Да. Това се случва понякога. Дори доста често. Но Лизи е имала лош късмет, защото обикновено това се случва съвсем рано, когато бебето още дори не е станало бебе. Нейното е било по-голямо.
— И Лизи ли ще умре?
— Не, не. Тя е добре. Но в момента е много тъжна.
— Значи дори бебетата умират? И то бебета, които още не са родени? Това е ама наистина много гадно.
— Много.
— Но поне — лицето на Джаксън се разведри, — поне няма да станеш дядо.
— Не. Засега не.
— Още сума ти време. А щом няма да станеш дядо, значи може да не умреш. — Джаксън заподскача с радостни викове.
— ДЖАКСЪН! НЕ СЕ ДРЪЖ КАТО ТЪПАК!
Тъкър много рядко му крещеше, но направеше ли го, ефектът беше стряскащ. Джаксън замръзна, закри уши с длани и се разплака.
— Заболяха ме ушите. Ужасно. По-добре ти да беше умрял вместо бебето.
— Не го мислиш.
— Точно сега го мисля.
Тъкър съзнаваше причината за гнева си — чувството за вина. Това, че нямаше да става дядо, не беше първата му мисъл, когато майката на Лизи му съобщи новината, но определено беше втората, а времето между първата и втората не се оказа толкова почтително дълго, колкото му се щеше. Беше получил отсрочка. Някой там горе бе пожелал да удължи неговата — не младост, разбира се, дори не разцвет, а пред-прародителска възраст. Той не бе искал това. Искаше Лизи да е щастлива и да има здраво дете. Но всяко зло и така нататък.
Плачът на Джаксън вече не беше гневен и наранен, а по-скоро тъжен и гузен.
— Съжалявам, татко. Не го мислех. Радвам се, че бебето е умряло, а не ти.
Децата не умеят да се справят със сложността на проблемите.
— Сега май ще трябва да пътуваме до Лондон, за да видим Лизи, нали?