Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
— Изглежда, възнамеряваш да извършиш доста неща, за които бих те критикувал. Което от своя страна означава, че трябва да продължиш да идваш.
— За какво ще ме критикуваш?
— Наистина ли възнамеряваш да спиш с когото ти падне?
Тя въздъхна.
— Все едно изобщо не ме познаваш.
— Не познавам тази част от теб, която внезапно решава, че иска да прави секс с първите Том, Дик и/или Хари, които ти се изпречат.
— Но не съм го направила, нали?
— Снощи, имаш предвид.
— Можех да преспя с Барнзи, но не го направих. — Тя съжали, че не си бе направила труда да научи малкото му име. Малкото име щеше да й помогне да запази отчасти достойнство в ситуацията.
— И защо?
— Защото, независимо какво си мислиш, не съм пълна кучка.
Тя не беше никаква кучка. Беше спала с един-единствен мъж в продължение на петнайсет години, и то спорадично, и то без особен ентусиазъм. Но дори произнасянето на фразата „не съм пълна кучка“ по някакъв начин й внуши самочувствие. Едва ли би я произнесла двайсет и четири часа по-рано.
— Какво му имаше?
— Нищо. Беше сладък. Странен, но сладък.
— Тогава какво търсеше?
— Знам съвсем точно какво търся.
— Така ли?
— Така. Човек на моята възраст. Човек, които чете. Може би човек с творчески заложби. Ако има дете или деца, няма да е проблем. Човек с известен опит.
— Знам кого описваш.
Ани доста се съмняваше в това, но за миг се зачуди дали Малкълм няма да измисли някого — например свой наскоро разведен син, който пише поезия и свири в Манчестърската филхармония.
— Сериозно?
— Неговата противоположност.
— Чия противоположност?
— На Дънкан.
Това беше вторият случай, в който Малкълм правеше някакъв извод, който можеше да се нарече прозорлив, макар вероятно да бе напълно погрешен. Тъкър беше пълната противоположност на Дънкан. Дънкан нямаше деца, нямаше творчески заложби, нямаше и никакъв житейски опит. Или поне никога не бе замервал с камъни прозорците на известна красавица, никога не бе страдал от алкохолизъм, не бе обиколил Америка и Европа и не бе опропастил талант, даден му свише. (Дори неживеенето на Тъкър можеше да се приеме за живеене, ако си падаш по него.) Така ли беше наистина? Нима тя бе влюбена в Тъкър, защото той представляваше пълна противоположност на Дънкан? Ако отговорът беше да, то Ани и Дънкан бяха успели да създадат едно празно пространство, при това объркано, с криви линии, странни издадености и неочаквани хлътнатини, като парче от пъзел, което Тъкър бе запълнил съвсем точно.
— Така ли? — каза Малкълм. — Е, беше просто предположение.
{Скъпа Ани,
Питаш какво прави човек, когато види, че е пропилял петнайсет години от живота си. Шегуваш ли се? Не знам дали някои ти е казал, но аз съм топекспертът по този въпрос. Очевидно съм изгубил повече от петнайсет години, но се надявам да пренебрегнеш излишъка и да ме възприемеш като сродна душа. Или дори като свой гуру.
Първо на първо, трябва да намалиш числото. Направи списък на всички хубави книги, които си прочела, всички филми, които си гледала, и всички разговори, които си провела. Дай им някаква темпорална стойност. С помощта на малко творческо счетоводство ще успееш да сведеш числото до десет. Аз успях да докарам моите горе-долу до толкова, макар и не съвсем честно — например включих целия живот на сина ми Джаксън, макар през голяма част от времето той да е бил на училище или в леглото.
Ще ми се да кажа, че стойности от порядъка на десетилетие могат да се впишат като разход, който се приспада от общата сума в данъчната ти декларация, но всъщност не го вярвам. Още не съм съвсем на себе си заради изгубеното време, но го признавам единствено пред себе си нощем, което може би е причината да не мога да се похваля с особено здрав сън. Какво да ти кажа? Ако това наистина е изгубено време — а за да потвърдя, че е така, първо трябва да разгледам внимателно твоите счетоводни книжа, — то имам лоша новина за теб: загубата е невъзвратима. Можеш да добавиш малко към остатъка, като спреш наркотиците или цигарите или като спортуваш редовно, но моето мнение е, че времето след осемдесетия рожден ден не е чак такъв купон, какъвто се смята.
Сигурно си разбрала от имейл адреса ми, че си падам по Дикенс — в момента чета писмата му. Има дванайсет тома писма, по няколкостотин страници всеки. И само писма да беше писал, щеше да има доста продуктивен живот, а той не е писал само писма. Има и четири тома публицистика, дебели книги. Издавал е две списания. Имал е доста интересен любовен живот и няколко дълбоки приятелства. Забравих ли нещо? А, да — създал е и една дузина от най-великите романи в англоезичната литература. И се питам дали моята страст не е предизвикана донякъде от това, че този човек е пълната ми противоположност. Той определено е човек, за когото не можеш да кажеш, че си е губил времето. И такива има, нали? Хората си падат по своите противоположности.