Пророчески сънища
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пророчески сънища». Краткое содержание книги:
Тя го погледна и в очите й блесна любопитство.
— В работата си за онази агенция, която спомена?
— Разузнавателните агенции много ги бива в прикриването на истината. Те са довели това до степен на изкуство. Научих доста, докато работех за Джо Сполдинг.
— Директорът на агенцията ли?
— Да.
— Аби спомена, че агенцията била затворена заради бюджетни съкращения.
— Финансирането винаги е проблем за тези служби.
— Сполдинг лобист ли стана? Това се случва обикновено, нали? Тези хора никога не падат по гръб, като котките са.
— Не успя. Сполдинг е мъртъв.
Гуен замълча.
Джъдсън отпи от виното си и остави чашата. Усещаше как изтощението се просмуква в костите му. Седяха пред камината в малката стая на Гуен, вдигнали крака на една табуретка. На масата помежду им имаше бутилка вино, купена от местния магазин, и остатъци от пица за вкъщи.
Коктейлът от адреналин и парапсихична енергия, който винаги следваше тежкото изтощение на паранормалните сетива, все още го поддържаше буден. Джъдсън се чувстваше напрегнат и неспокоен. Всъщност се нуждаеше от малко бърз и разгорещен секс с Гуен, но нямаше да е джентълменско, ако й го предложеше след преживяното през деня. Вместо това използваше алкохола, за да се отпусне и успокои. Скоро щеше да рухне от изтощение. Може би тази нощ нямаше да сънува нищо.
Макс се беше свил на перваза на прозореца и гледаше навън. Гуен отбеляза, че той изглежда депресиран, но според Джъдсън котаракът беше готов за отмъщение.
С теб съм, приятел — помисли си Джъдсън.
— Чудя се дали Никол ще си спомня нещо от случилото се — каза Гуен.
Джъдсън отпусна глава върху облегалката на креслото си. Никол беше дошла в съзнание точно когато беше пристигнала първата пожарна. Медиците я бяха прегледали и заключили, че не е необходимо да я водят в Спешното. Един от полицаите на Оксли я беше закарал до дома й.
— Сигурно няма да помни много — кимна Джъдсън. — Загубата на съзнание обикновено води до някакви петна в паметта. Съмнявам се, че ще се сети какво се случи в минутите преди експлозията. Но тя трябва да ни обясни защо е отишла да говори с Луиз точно днес. Това е важно.
Гуен се обърна и го погледна.
— Какво, по дяволите, стана в къщата на Луиз? Тези камбанки си висяха в дома й и на верандата от години. Защо точно днес следобед се побъркаха?
— Знаеш, че не съм специалист по парафизика като Сам… Ала имам чувството, че експлозията беше последното събитие във верижна реакция, стартирана няколко часа по-рано, когато убиецът е използвал някакъв паранормален кристал, за да убие Луиз Фулър. Всъщност може да е била стартирана и преди десетилетия.
— Какво имаш предвид? — попита Гуен.
— Енергията трябва да се е трупала в дома на Луиз Фулър от години, заради тези вятърни камбанки. Ситуацията сигурно вече е била доста взривоопасна. Когато убиецът е насочил оръжието срещу Фулър, е използвал голямо количество концентрирана паранормална енергия. Тя е допринесла за нестабилността. Цялото място беше като тлеещ огън, готов да лумне в пламъци. А после се разрази и бурята отвън. Може тя да е предизвикала искрата, която подпали всичко.
— Не беше само бурята — въздъхна Гуен. — С теб също генерирахме много паранормална енергия, докато бяхме в къщата.
— Така е — съгласи се той с неутрален тон.
— Мислиш ли, че ние сме предизвикали фаталните искри?
— Възможно е.
— Боже мой…
— Както ти споменах, в тази къща имаше натрупана много енергия още преди да пристигнем.
Гуен кимна замислено.
— А какво точно направи с пръстена си?
Джъдсън погледна кристала. Вече не излъчваше енергия, но отразяваше с меко сияние светлината на огъня.
— И аз не знам.
Тя впери поглед в него.
— Наистина ли? Нямаш представа как се задейства пръстенът ти?
— Правил съм точно този номер само веднъж. — Той отпи от виното си. — Тогава един човек опитваше да ме убие.
— Говориш за последния случай, нали?
— Да. — Джъдсън остави чашата си.
— Откъде знаеше, че ние тримата и Макс трябва да сме във физически контакт, за да останем в безопасната зона, която създаде с пръстена си?
— Истината ли да ти кажа? Не бях сигурен, че ще свърши работа. Просто ми хрумна, че така изглежда по-логично. А и нямахме много други възможности.
— Значи все пак имаш някаква теория как действа пръстенът.